В края на миналата година ви намекнах за приключенията, които предстоят под купола. Щастлива съм, че малко по малко разкриваме какво готвим, защото особено се вълнувах за тази новина. Но ако трябва да съм наистина честна, изгубих нещо из събитията на днешния ден. Всички сме под общия знаменател на тази реалност. И в контекста на нашата работа една мисъл в мен остана недокосната. През времена на катастрофи и крайности, изкуството – какъв дом и убежище на душата е бил, е, и ще бъде.
Ако пишех този текст малко по-рано, щеше да е в друга тоналност. Но пак ще си говорим. За музика. Класическа, фолклорна, съвременна… Освен китарни мелодии, от Bogodome ще се носи звук от още един музикален инструмент. Представяме ви Марина Маринова – нашият преподавател по цигулка.
“Свиря, пея и мечтая…. Като малка посрещах гостите вкъщи с “Искаш ли да ти изпея нещо?” … И нямаше опция отказ. Първият ми досег с музиката е бил на много ранна възраст. Помня само много ясно първите си уроци по цигулка когато бях на шест години. Е няма такива звуци…”.
От четиригодишна пее в народния хор към ДЮФА “Нашенчета” гр. Плевен. По наблюдения и препоръка на г-жа Спасова – учителката ѝ в хора, родителите ѝ я записват на уроци по цигулка: “Явно съм се впечатлила от инструмента гледайки телевизия, и съм казала, че искам да свиря на “циБулка””. И така до ден днешен свиренето и пеенето вървят ръка за ръка.
Първият ѝ учител по цигулка е Пламен Иванов в НУИ “П. Пипков” гр. Плевен. В шести клас свири като солист на Плевенска филхармония: “Много сантиментални са ми тези концерти. И сега да ми кажат, веднага засвирвам “Танц на елфите”. Освен, че бяха първите ми изяви пред оркестър, бях приета изключително топло, държаха се с мен като с малък колега.”
Впоследствие завършва средното си образование в НМУ “Л. Пипков” гр. София в класа по цигулка на Радмила Петрова. Месец след идването си в София печели майсторска цигулка за една година от фондация “Владо Тилев”. Става носител на международни и национални отличия. Благодарение на преподавателката си, паралелно ходи и на уроци по народно пеене при Величка Чаушева. По това време е част от хор “Нуша”, с който осъществяват турнета както у нас, така и извън страната.
“Имам щастието да работя с преподаватели, на които се възхищавам и ме вдъхновяват при всяка наша среща”.
Пътят ѝ продължава в НМА ”Проф. Панчо Владигеров” вече с две специалности – Цигулка – в класа на д-р Галина Койчева (концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР) и Фолклорно пеене – в класа на Дарина Славова (солист на ФА “Тракия”). Академията я среща и с още невероятни личности, сред които Димитър Христов – диригент на Оркестър за народна музика на БНР, и Ваня Монева – диригент на професионалния народен хор – хор “Ваня Монева”, в чийто състав Марина пее вече 3 години: “За мен е чест да съм едно от мънистата на тази огърлица”.
Като инструменталист взима участие в редица майсторски класове и летни академии на изтъкнати музиканти, като проф. Минчо Минчев, Димитър Буров, Венцислава Шойкова, проф. д-р Деворина Гамалова… През лятото взима участие в проект с проф. Даниела Дикова и Галина Койчева от фондация “Арденца”, като осъществяват няколко концерта с разнообразна програма – солова и камерна.
Попитахме я кой е бил проектът, който я е затруднил най-много досега? Още през първата година от курса си на обучение облича народна носия и хваща инструмента си: “Трябваше да си отсвирвам сама с цигулката докато пея. До този момент двете неща вървяха паралелно, автономно. Но нашият диригент в Музикалната академия – Ваня Монева, ме провокира да опитам и съм ѝ много благодарна за това.”
В момента Марина работи по проект, одобрен от Национален фонд “Култура”, чиято цел е преплитането на народната музика с класически и народни инструменти в аранжимент, пречупен през призмата на нашето време.
“Денят ми е изпълнен с репетиции, уроци и време за самоподготовка. Имам нужда от това, търся го. Дава ми радост и ме държи будна. Тази година се дипломирам със специалностите Цигулка и Фолклорно пеене в Музикалната академия. Паралелно с това се стремя към камерно музициране и свиря в трио. Мога да кажа, че хобито ми е и моя професия. Досега съм помагала на колеги от позицията на приятел при разучаване на нов материал или при художествено оформяне на произведение. Но усетих желание, или може би нужда, да застана на преподавателското място по време на педагогическата си практика в университета. Съвсем различно е ти да водиш целия този процес…”
За бъдещето си споделя, че мечтае да свири и пее заедно с брат си, който е акордеонист и също върви по професионалния музикален път, но в Германия. Стъпила с един крак в класиката, а с другия във фолклора смята, че съчетаването им ще има своята реализация занапред.
