Царицата на инструментите

Около всеки музикален инструмент съществува мистичност в звука и историята му. Специфичните тембри, търсени и настройвани с години, резонират с тялото и ума на човек. В този текст ще ви разкажем за “Царицата на инструментите” – Нейно Величество – цигулката.

При най-древните известни струнни инструменти, като гръцката лира, звуците се извличат чрез дърпане на струните. Предполага се, че лъковите инструменти се появяват сред конните култури на Централна Азия, като с времето се разпространяват към Китай, Индия, Източната Римска империя и Близкия изток. Съвременната цигулка се появява в Италия, като най-ранните създатели – Гаспаро да Сало, Андреа Амати и Джовани Паоло Маджини, които изчислили средните пропорции преди края на 16 век.

Значителни промени настъпват през 18 век. Устройството на първите цигулки е заимствано от три широко използвани дотогава инструмента – ребек (базиран от своя страна на византийската лира и арабския ребаб), виел и лира да брачо.
Едно от най-ранните описания на цигулката, включително на нейното настройване, е от книгата „Epitome musical…“ на Филибер Жамб дьо Фер, издадена през 1556 година в Лион. По това време инструментът вече е започнал да се разпространява из Европа. Цигулката бързо придобива голяма популярност както сред уличните музиканти, така и сред аристокрацията.

Но да се върнем отначало. Цигулката е музикален инструмент от групата на струнните лъкови инструменти заедно с виолата, виолончелото, а понякога причисляван е и контрабасът. Има четири струни отстоящи една от друга на интервал квинта. Всяка от тях носи различен тон емоция и заедно с огромните ѝ технически възможности, правят цигулката най-близкият музикален инструмент до човешкия глас. Използва се в класическата музика, като солиращ и оркестров инструмент, в бароковата музика, жанрове като джаз, фолк и рокендрол.

Тялото ѝ има крушоподобна форма, строго математически изчислена за създаването на акустичните ѝ характеристики. Това е инструмент, направен от над 70 дървени парчета, съединени заедно чрез залепване, а не заковаване. Тялото на цигулката е кухо като китара, за да работи като резонираща звукова кутия.Освен резонаторна кутия и струни, цигулката се състои и от шийка с гриф, охлюв с ключове, столче (магаренце), струнник, „душичка“. Прикрепя се с подбрадник към цигуларя.

Материалът, от който е направена всяка част има важна роля за звука на инструмента. Долната дъска на корпуса е предимно изработена от явор, а горната заоблена дъска най-често от смърч или червена ела с два f-образни звукови отвора. Грифът е дървена пластина от абанос. Чрез притискането на струните към нея се определя височината на тона.

Струните в миналото са били изработвани от биологични материали, предимно животински черва. Днес се използват по-често полиетиленови (перлонови), найлонови или метални струни. Лъковете се изработват от еластично дърво, а тетивата се изработва от косми на конска опашка или полиетиленови влакна.
Днес съществува аналог на класическата цигулка. Електрическата цигулка има твърдо тяло, което прави звъкът ѝ по-тих. Тя не е подходяща за класическа музика, но присъства в жанровете хип-хоп, джаз, кънтри и експерименталната музика.
Майсторите, изработващи цигулки, се наричат лютиери. Известни фамилии в този занаят са Страдивари, Гуарнери, Амати и Щайнер.
Но каква е магията зад цигулките Страдивариус?

В младежките си години Антонио Страдивари се занимава се със скулптура, после започва да рисува, освен това прави гравюри върху дърво. Любовта му към цигулките го отвежда в ателието на Николо Амати – прочутият майстор лютиер. Страдивари работи безплатно за Амати и така учи занаята. През 1666 г. създава първата си цигулка. След стотици творения и експерименти с материала и формата, над половин хилядолетие цигулките му продължават да разказват за него.

Някога цигулката била народен инструмент, но с времето техниката на свирене се усложнила и от фолклорната среда започнали да се открояват виртуози, които радват публиката със своето изкуство. Още от времето на музикалния Ренесанс Италия е известна със своите цигулари, като Вивалди, Корели, Тартини, Николо Паганини, чието име е обвито в легенди и тайни.
Известни класически композитори, които пишат ярки цигулкови концерти и произведения са Бетовен,Брамс, Чайковски, Сарасате, Виенявски, Паганини, Прокофиев, Менделсон, Шостакович и много други.

Интересни факти за цигулката

Никой друг инструмент не се появява толкова често на известни търгове, за който се предлагат астрономически, най-често седемцифрени числа.
Освен Айнщайн – Чарли Чаплин, Бенито Мусолини, Марлене Дитрих, Бен Франклин и Анри Русо също свирели на цигулка .
Една от легендите зад гениалният Николо Паганини е, че сключил сделка с дявола, продавайки душата си за безкрайна виртуозност.
През 18-ти век е съществувала практика, при която при направата на цигулки била използвана кожа от обикновена бодлива акула.
Около никой друг инструмент не съществуват толкова легенди, драма, истории за смърт и любов.

Източници:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0
https://sportinsider.ru/bg/eastern-practices/interesnye-fakty-o-skripkah-chto-takoe-skripka-stroenie-i-funkcii.html
https://delphipages.live/bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BF-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/violin
https://adreanavramov.wordpress.com/tag/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/
http://art.blog.libvar.bg/izyashtniyat-zvuk-na-tsigulkite-stradivarius/
https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/06/04/nai-hubavite-cigulkovi-koncerti.963644
https://ladyzone.bg/laifstail/artbox/12-neveroiatni-fakta-ot-sveta-na-klasicheskata-muzika.html
https://makingmusicmag.com/famous-people-you-may-not-know-played-the-violin/