В сърцето на София, зад изрисуваната стъклена витрина на ул. Гурко, се събира цяла една вселена. Задвижва се от артисти, които искат да предадат любовта и интереса към тяхното изкуство или занаят, на всеки, желаещ да влезе в този свят. Днес ще ви представим отблизо Мира Мирославова, а тя ще ви разкаже за баланса между реалността и въображението.
“Повечето хора сме били възхитени от детските ни книги и сме обичали да ни четат, докато растем. Но забелязах, че при мен тази любов беше по-силна отколкото при връстниците ми. Дължа го на родителите ми, които държаха да четем много. Самите те не тръгваха никъде без книга в чантата.
Прекарвах часове в разглеждането на илюстрациите в книгите, които имахме вкъщи. Представях си истории с тях, дори и да не разбирах какво пише, развивах сюжети, които вече знаех… И това така и не ме напусна.”
“Най-ранните ми спомени са свързани с рисуването. То е сериозна част от съществуването ми, като дишането.”
Тази страст я води до Manchester Academy, Англия, където изучава дизайн на текстил и литература. Основният ѝ фокус остава илюстрацията, в която трупа опит от работата си с международни издателства и компании като HarperCollins и Penguin Random House.
“Смятам, че човек не бива да се ограничава. Да имаш поглед в различни направления на изкуството, носи освен наслада, но и необходими знания да ставаш по-добър в това, което най-силно те вълнува. В този смисъл се определям като визуален артист и имам опит като сценограф, дизайнер, шивач и ретушьор. Старая се да правя почивки и да имам други хобита, за да държа този пламък жив, за да имам какво да разкажа, когато седна пред листа”. Но с илюстрацията остават най-дълбоко свързани:
-“На нея мога да разчитам, тя ме разбира и разговорите ни са винаги интересни.”
“Първата книга, която илюстрирах беше “Принцесешки истории и други необикновени случки” на изд. Рибка, автор – Катя Антонова. Усещането – абсолютно сюрреалистично. До този момент това беше огромна мечта и тази възможност ми се стори като най-якото нещо, което ми се е случвало. И все още го вярвам. Помня няколко мига в живота ми, в които съм подскачала от щастие и това е един от тях. Особено, когато книгата беше излязла от печат и я взех за първи път в ръце. В този ден започваше Капана фест в Пловдив и с брат ми хванахме автобуса. Изключително много му благодаря. Той винаги е бил сериозна подкрепа в моя път като илюстратор. Било то да ме слуша как мрънкам, че не харесвам как съм нарисувала нещо, или да носи книги до Пловдив.”
Най-ценения проект за Мира са Приказките на Братя Грим, който успя да осъществи тази година с изд. Колибри, оформление – Кирил Златков. “Изключителна привилегия беше да илюстрирам тази книжка, защото са любимите детски приказки, с които съм отраснала, и то точно с превода на Димитър Стоевски. Това е вторият момент, който си спомням да съм подскачала от щастие.”
Няколко книги са затруднявали Мира в процеса ѝ на работа, но едновременно с това споделя, че именно от тях е научила най-много. За нея трудностите са напълно естествени и очаквани, а спохождащите уроца – изключително важни.
От 2020г. Мира е част от екипа на CAT Agency, а от тази година, съвместно с Bogodome, ще осъществи и въвеждащ курс в съвременната магична илюстрация, включвайки своя интерпретация.
Но как се балансира между реалния и въображаемия свят?
“Реалността е трудна за комбиниране с артистичността, която не винаги е добре приета, и понякога е жизненоважно за нея да престои вкъщи, за да излезе отново по-силна. Трябва да бъде подхранвана със стойностна литература, кино и музика. Имам щастието да работя като илюстратор и понякога това значи, че трябва да подхождам към работата си като свършване на някаква задача за деня.”
“Когато сме притиснати от времето, когато имаме прекалено много неща за вършене, артистичността често остава на заден план. Тогава си поемаме въздух и правим каквото е по силите ни. Знаем, че не всичко, което правим ще ни издигне в собствените ни очи. Това не е лошо. Всичко е опит, от който трябва да се учим. И разбираме какво да не правим следващият път.”
