Хайде на пътешествие из време-пространството, назад към края на последния Ледников период и към Новокаменната епоха. Защото днес ще си говорим за един от най-старите занаяти познати на човешката ръка и естетическа потребност.
Наследството от това изкуство ни разказва за живота на отминали и изчезнали култури. Историята, разкрита от изследването на материала, композицията, декорацията, цвета… ни позволява да узнаем техните навици, бит, вярвания, технологичен напредък и светоусещане.
Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани главно от камък, но и от дърво, рог или кост. В края на Каменната ера се разпространява използването и на глинени съдове.
…но да сверим часовника.
Каменната епоха се дели на:
– Палеолит – последни етапи от еволюцията на човека, огънят присъства в бита, създадени са и първите произведения на изкуството, както и религията с духовни и религиозни обреди;
– Мезолит – климатът се доближава до днешния, появява се членоразделна реч, първите признаци на обезлесяване с цел земеделие;
– Неолит – отглеждането на културни растения и използването на питомни животни, постоянни и наколни селища, грънчарството започва все повече да се разпространява, като Японските и западноазиатските общества познават занаята още преди развитието на селскотостопанство и появата на Стоунхендж.
Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство. В по-общ смисъл терминът “керамика” се използва от XIX в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика), майолика и порцеланови (фина керамика) изделия. Но за развитието на занаята на определена територия са необходими няколко фактора, един от които – наличието на глина и други материали. Затова културите се разминават в етапа си на практикуване и имат различен естетически поглед.
Ще разгледаме корена на традицията и няколко открояващи се стила по света и на Балканите.
Най-старият познат артефакт на занаята е “Венера от Долни Вестонице”, датиращ от преди около 25-29 хилядолетие пр.н.е., открит на територията на Чехия. Изработена е от глина и изобразява пищна женска фигура.
Ранните грънчари използвали каквато и да е глина достъпна в близост до географското им местоположение. След обработването ѝ тя може да придобие черен, кафяв, бежов или червен цвят. Такъв тип глина се нарича “теракота” и е използвана за скулптури и фигурки още от Древността. Глините примесени с пясък, черупки и други твърди частици създават различна текстура, възможности и намаляват шанса за напукване при сушене. Най-старият метод за изпичане е изпичането в яма или на открит огън, като за кратко време може да се постигнат високи температури.
Оформянета на съдове се правело ръчно чрез комбинация от прищипване, удряне, натискане и навиване. Формите били главно обли, тъй като се избягвали острите и податливи ъгли. Грънчарското колело се появява в Месопотамия между 6 000 и 4 000 г. пр.н.е. (периодът на Убайд) и прави революция в производството на керамика. Отливката била ограничено използван метод при етруските и широко разпространен от римляните. Плъзгащото леене е техника за оформяне на керамиката в неправилни форми, като за първи път е използвана в Китай при династията Тан.
Първоначално глинените изделия не били декорирани или глазирани, впоследствие възникват много техники за украсяването им. Първи опити за това са оставянето на следи от подръчни материали, инструменти и по-късно боядисването и рисуването с различни пигменти. Визуалните белези показват произхода на съда и културата, към която принадлежи.
В Япония характерна окраска съдовете получавали от натискането на въже върху повърхността им преди изпичане. Глазирането се появява в Китай още през XV в.пр.Хр., а китайският порцелан става една от най-търсените стоки още тогава – техника, която близките държави усвояват. В продължение на няколко века финият, едноцветен и изящен порцелан бил белег само на най-елитен вкус, по-късно е заменен от порцелановите изделия в емблематичното синьо и бяло.
В Близкия запад занаятът бил изключително развит, доказателство за това е изобретяването на грънчарското колело по тези земи. Керамиката била широко разпространена, богата на форми и орнаментика, имаща както обредна функция, така и битова. Освен наследените умения до тук, в гръцката традиция се появява все повече човешката фигура като декорация. Важна част от развитието на Древногръцката култура е развитието на самия занаят, който получава своя история с вътрешна периодизация и характеристики в цвета на глината, динамиката на изобразените фигури и форми.
Други ярки постижения на занаята се виждат в изкуството на Маите, Римската империя, различни части от Африка, ислямските народи, Англия, Египет, Индия…
Технологията за производство на керамика била добре позната и сред древните балкански народи. Траките, които населявали и днешните българските земи, усвояват грънчарското колело още през VII-VI в. пр.н.е. Поради активните търговски и културни връзки с Древна Гърция в тракийските грънчарски произведения се открива влияние на елинските майстори. С преселението на славяните и прабългарите на Балканите наследената тракийска керамика се разнообразява, а в края на IX в. и началото на X в. се поставя началото на българската школа в тази област. Близо два века след създаването на българската държава майстори грънчари в Преслав се прославят със своята декоративна керамика. Техните изделия впечатляват с техника и стил, като се нареждат сред най-добрите средновековни керамични образци.
Характерни са растителните елементи с геометрични форми. Преобладават зелените, жълтите и кафявите тонове. През първите столетия на османското владичество се наблюдава значителен упадък в керамичното производство по българските земи. От XVII в. обаче то постепенно започва да се съживява и развива.
Керамиката е пример за необходимостта на човека да създава. И днес това изкуство продължава да разгръща възможностите си. Макар да възниква преди хиляди години, традицията и знанието се пазят. Ако застанете пред грънчарско колело и вземете глина в ръце, ще държите завета на ваш прародител. А земята има памет.
Съвсем скоро ще обявим нещо вълнуващо и ново. Може би дори, разходка из време-пространството?
Източници:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0
https://sindg.files.wordpress.com/2010/12/d0b8d181d182d0bed180d0b8d18f-d0bdd0b0-d0b3d180d18ad0bdd187d0b0d180d181d182d0b2d0bed182d0be.pdf
https://en.wikipedia.org/wiki/Pottery
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD
https://bg.hrvwiki.net/wiki/Potter%27s_wheel
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100234269/magiyata-na-keramikata
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0#%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
https://en.wikipedia.org/wiki/Neolithic#Pre-Pottery_Neolithic_A
