Музиката обогатява, възпитава и обединява. Вече втора година, музикалната школа на Bogodome прави възможен контакта между всеки желаещ да се доближи до огъня ѝ с професионалист в сферата, който да го разпали и води. Китарата беше първият инструмент, който изпълни купола с музика. Днес са вече две и зазвучават в унисон, за да напомнят тайната на изкуството – споделянето. Представяме ви Виктория Андреева, която се присъединява към мисията на Bogodome…
От малка искала да стане учител по китара. Родителите ѝ свирели на инструмента и постоянно била обградена от музика. От осемгодишна започнала да ходи на уроци и нещо в нея се променило завинаги.
“Вечер преди да заспя, майка ми сядаше на леглото с китарата, свиреше и пееше песни на Бийтълс. Беше толкова хубаво! Тогава се запали пламъка на музиката в мен. Когато станах на 10-11 г., помня как моята учителка Ася Китова ме остави с едно малко момченце в стаята по китара и ми каза: – “Покажи му ето това упражнение. Знам, че можеш. Аз ще отида да си взема чай и се връщам.” Толкова много ми хареса, че тогава си казах: “Искам да стана като нея!”.”
От осемгодишна до дванайсти клас ходи на уроци при първата си учителка – Анастасия Китова. През 2010 г. завършва Музикална педагогика с класическа китара в СУ “Св. Климент Охридски”, в класа на проф. Панайот Панайотов. След това завършва и магистратура в същата специалност.
“В ученическите си години свирех в проекта на моя приятел Стефан Стоев – shemale ZERO. Свирила съм като гост музикант в няколко други групи.След това станах студентка с класическата китара и другата музика остана на заден план. Но, не съвсем, защото започнах да правя аранжименти на поп, рок и метъл парчета за класическа китара – солови пиеси, дуети, квартети. Правила съм аранжименти и за китарен оркестър от 12 китари.“
“Харесвам бароковата музика – да свиря и да слушам. Като ученичка се вдъхновявах от инвенциите на Й. С. Бах. Обожавам също и Шопен, Чайковски, Моцарт. Едни от най-вдъхновяващите за мен групи и изпълнители в началото бяха Queen, Beatles, Michael Jackson. Впоследствие започнах да слушам Metallica, Sepultura, Pantera, Slayer, Testament, Carcass, Death и по-тежка музика. По-късно открих индъстриала и се влюбих в машинния звук. Харесвам и Korn, Linkin Park. В различните периоди на моя живот съм открила по нещо ново за себе си. Музиката е необятна вселена, която не спира да се увеличава! Не бива да стоим на едно място“.
Сподели ни, че има много любими проекти в различни етапи от живота си и е трудно да ни разкаже само за един. В момента се е съсредоточила в свиренето на китара и преподаването.
От 2007 г. започва да преподава китара благодарение на проф. Панайот Панайотов, който ѝ гласува доверие и я препоръчва в читалище “Възраждане – 1928”.
“Имам интереси в областта на ранното детско музикално развитие. В годините проведох методологично изследване, включващо различни учебници и концепции за обучението по класическа китара и адаптирах своя методика, която може да намери приложение за обучение и при по-малки деца, около петгодишни.”
Попитахме я и за забавна случка през дългогодишния ѝ опит, защото знаем, всеки артист може да разказва за сблъсъците си с нещата, които не можеш да предвидиш, колкото и да се готвиш.
“Бяхме на гости на едно много старо читалище в кв. Триъгълника в София. Докато свирех на сцената, стола под мен се разпадна! Чу се ДРЪНН, ТРЯСС…крака, китари, ноти, всичко полетя в различни посоки”.
Освен активното свирене и преподаване, краденето на време за хобито ѝ – да пее, Виктория е майка на две породени деца с не голяма разлика, което само по себе си е голямо предизвикателство. Но какви са бъдещите ѝ планове?
“Искам да се върна отново на сцената като концертиращ артист, защото много ми липсва. И искам да намеря хора, с които да горим заедно в музиката, без задръжки! Надявам се да намеря време и да издам сборник с аранжименти на рок парчета за класическа китара.”
