Последната година беше изключително вълнуваща. И тъй като всички под купола майсторят със сърце и въображение, няма как и този разказ да не бъде по-личен.

Ние създаваме една приказка… Ама наистина е приказка. Някъде между реалността и смелите мечти. Преди по-малко от година, на ул. Гурко, издигнахме дом за всеки творец и любител на изкуството. Този дом е изпълнен с енергия и хора с мисия – да възродят интереса към старите занаяти и изкуства, да внесат повече красота в живота на всеки докоснал се до идеята. Това е мисия BOGODOME.
Вече написах, че този път ще е по-лично. Ще ви допусна между белите страници на Дневника ми, за да ви разкажа за онези бели стени в сърцето на София… и в нашите, защото вярвам, че всеки прекрачил прага е оставил нещо от себе си в пространството. И то живее.

Всяко начало е трудно. Чак когато се върнеш назад осъзнаваш колко неща са се променили, колко много хора, колко много нови цели. Но мечтата си остава една.
С Новата година дойде и Надето. Всички я познавате и без да знаете. Всяка визия, корица, подаръче с ръчички или гъбена къща е нейно дело. Ако сте минавали покрай изрисуваната витрина на Гурко, сигурно сте виждали момиче със синя коса, което седи над бял лист или търси Ъгъла с камера в ръка.
Но когато 2021г. започна още нямаше портал, през който да надникнете в този свят. Беше само мисъл. И то разбира се – в главата на Милко. Но сериозно, Милко, вече съм нащрек когато чуя “Сънувах как…и после…и накрая това…и това…”.
С още няколко мечтатели забиха знаме и казаха “ТУК ЩЕ Е”. Втурнахме се да боядисваме и да издигаме купола на съзиданието. Веднага щом поставихме основите, Стейси, като я видите ще се замислите дали да ѝ поискате личната карта (младолика работа), но вътрешно е една пораснала организирана машинка, и само с два стола, един лаптоп и маса започна да пълни пространството с идеи, енергия и планове за световен ред.

Е, и с нови арт материали. През последната година добавихме към PENTEL продуктите си марките COPIC, OLFA, WORBLA, NEVSKAYA PALITRA, DRASKA, MOSKY и др. Снабдихме с инструменти артисти от цялата страна. Помня даже една конкретна поръчка как тръгна към Сливен…
…и тогава BOGODOME отвори вратите си официално. На 14-ти май. Имаше меденки навсякъде… и хора, много хора – приятели, познати, музиканти, художници, мечтатели, любители. Беше двоен празник. Празнувахме Началото и рождения ден на един артист, който е под купола от самото начало. Познавате Ели. С нея успяхме да осъществим поредица курсове по Калиграфия (в различни нива) в новото ни пространство, а през лятото стигнахме и до морската столица. Успя да запали десетки хора със своя занаят като им подари знания и посока.
И вадехме различни идеи и изкуства от ръкава си. Проведохме първия курс “Илюстрацията в книга” с Мира Мирославова, “Първи стъпки в бродерията” с Олга Генадиева, “BOGODOME Коледа с букви и картинки” с Ели и Надето, готвим се и за курса “Цветни техники” с Петя Евлогиева през януари, а от няколко месеца провеждаме и редовни уроци по китара с Антон Димитров…или просто Тони, който ще ти пусне страшен дет метъл, а след това някоя класическа симфония. Тук се сещам за Юли. Той се грижи лекциите и курсовете ни да бъдат на професионално ниво. Дяволът е в детайлите. Запознах се и със супер свежото дуо Димитър Иванов и Павел Попов около проекта им Bold Dragons. В предстоящата година ще ги виждаме много често. *намигване*
Всички тези артисти и техните занаяти изпъстриха блога в сайта ни. Там ви разказахме за твореца и човека, за историята и същността на изкуството, с което се занимават и предават.
Крепостта BOGODOME пази картини и скулптури на художника Богдан Дюлгеров. Не се бях сблъсквала толкова отблизо с изобразителното изкуство, а те най-безмилостно ме хвърлиха в абстрактния свят… И благодаря. Когато окачиха картините белите стени получиха портали към други измерения. Няколко пъти експозицията се промени за тези месеци. Симбиозата им с нестандартните мебели, направени специално за пространството, създаде необикновената атмосфера и детското желание да пипнеш всичко, което видиш. Някои от творбите на Богдан откриха и нов дом. И колкото цвят живее върху платната, толкова цвят се вихри и зад тях. Катето е лилаво торнадо в човешки образ, което се занимава с организацията, социалните мрежи на Богдан и е връзката ни с художника.
BOGODOME ме срещна с много хора, но помня как се запознах с всеки един от тях. Например със Сабина. Името ѝ звучи топло, пък и тя самата е слънчева като юни, когато стана част от екипа. Влезе и веднага ни сложи в ред. Тя се грижи за пост плана и маркетинга, и ако ни следите във Facebook, може би, някъде между редовете, и вие вече сте я опознали.
Лятото мина бързо, освен седмицата когато Стейси беше отпуска. С Надето се постарахме да оставим BOGODOME там, където ни го завещаха. Толи също помогна тогава. Сега работим заедно. Освен рисуването на жезъли и митични създания, снима и монтира видео елементите за мрежите ни и прави засилка като график мениджър за музикалните уроци.

Започнахме и ново начинание през октомври. Няма да познаете кой го сънува. В първите два епизода на подкаста ни “Петък – ден на майстора” ви срещнахме с Коко и Илин, Петя Евлогиева и Иван Стоичков. Идеята на проекта е да събере двама артисти от различна сфера на изкуството в разговор за препятствията, философски размисли и пътя им, прилики и разлики в занаятите им и нагласата към света. Редом с това ни разказаха забавни истории с полиция, теория за стереотипите и спомени от детството. Показаха човекът зад твореца.

Много се вълнувам и трудно се сдържам да не разкрия следващите ни планове, събития и артисти, с които ще работим. Скоро. Дотогава ще си правим равносметка… През последната година тези бели стени бяха убежище за всички ни. Бяха свидетели на цялата палитра настроения. Само, ако можеха да говорят. Зад тях се твореше, сплотяваха се хора, създадоха се песни и спомени (веднага се сещам за едни гофрети).
Просто имам чувството, че винаги съм познавала Надето, Толи, Стейси, Ели, Милко, Тони, Мицев, Катето, Юли, Сабина… целият екип и хора, които срещнах по пътя си тази година. А BOGODOME сякаш винаги е бил тук.
Иначе, аз съм Бори. Аз съм част от шума зад бялата завеса в галерията. Жужах около Стейси в онези празни времена докато качвахме продукти в сайта…вариация по вариация…цвят по цвят… . Пиша истории за творци и занаяти, и понякога свирим на въздушни инструменти с момичетата. Супер сила – питам по хиляда пъти.
Този, който ме познава знае, че малко говоря, но много думи мога да изпиша… Затова, имам предчувствие за 2022г. И знам, че другата година по същото време ще се видим тук отново, за да ви разкажа продължението на приказката за онези бели стени в сърцето на София… и в нашите.
