В света на текстилното изкуство, бродерията е вечен символ на изящество и индивидуализъм. Този вид творчество съчетава майсторство, търпение и креативност. В нашата статия ще ви преставим Анастасия, която е олицетворение на всички тези качества.
„Казвам се Анастасия, по образование съм дизайнер на дрехи, любител фотограф, романтична душа, която цени създадените с ръце, сантимент и лично послание творения. Творческият ми път минава през много криволичещи пътечки, стръмни хълмове и задънени улици, които обаче не ме отказват от пътешествието, водят ме до непознати земи и неочаквани открития. Така преди 3 години се роди BLUE SHAPE – моето първо самостоятелно авторско пространство, в което се изявявам и до днес. В него изначално имах желание и вдъхновение да обединя любовта си към фотографията, цианотипията и ръчната бродерия в едно, но все още съм по пътя си към тази идея и засега най-силно се изявява страстта ми към бродерията.“
OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA
Има интерес към изкуството още от малка, а майка ѝ има заслуга за това, че Анастасия е поела по пътя на творчеството.
„Първият ми досег беше още като съвсем малка, баща ми имаше една кутия със сухи пастели и много обичах да рисуваме заедно. По-късно в 5 клас открих, че успявам да прерисувам изключително точно различни герои на Дисни, като просто гледам и повтарям.“
„Безспорно майка ми има голяма заслуга за това, че се занимавам с изкуство. След 7-ми клас, когато дойде време да кандидатствам, отидохме с нея да попълним един документ с видовете изпити, които искам да положа, стандартно писахме БЕЛ и Математика, а тя ми каза: “Я запиши и Изобразително.” Аз я изгледах и ѝ казах, че нямам никаква идея и подготовка за този изпит, но тя настоя. Така и ме приеха в гимназия, в която учих изобразително изкуство и италиански език.“
Въпреки притеснението да говори пред хора, курсовоте по бродерия помагат на Анастатсия да се бори с този страх.
„Започнах да водя курсове по бродерия, защото винаги ми е било ужасно стресиращо да застана пред хора и да им говоря.“
Това е едно от многото нейни постижения.
За любимата част от работата си Анастасия споделя:
„Когато напълно потъна в самия процес и когато ми дойде нова идея, която ме изпълва с нетърпение и ентусиазъм да я видя реализирана.“
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Творец с огромен талант и множество хобита. Освен бродерията Анастасия има интерес и към още занимания:
„Установила съм, че имам прекалено много хобита, вече споменах за планинарството, освен него се катеря на скали, танцувам суинг, тичам, карам ски, уча астрология, снимам и колекционирам кристали.“
OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA
Можете да последвате Анастасия и нейното творчество на следните места:
Във всяка легенда съществува поне малко истина. Откакто свят светува, хората винаги са били суеверни, търсещи отговори на необясними явления и следващи традиции, някои от които са се запазили дори до наши дни. В тази статия ще ви разкажем за 6 любопитни истории от света на музиката. Решете сами колко от тях е истина, и колко плод на човешкото въображение.
1. Клуб 27 Повечето сме чували за “Клуб 27”. Мистерия е как редица влиятелни музиканти, губят живота си на 27 годишна възраст по една или друга причина. Днес, зловещият списък включва около 50 имена, част от които са Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Браян Джоунс, Ейми Уайнхаус, Мак Милър, Авичи, Миа Сапата, Димитър Воев и др. Понякога,можем да предположим, че динамиката на живота на някои от артистите ги води към този фатален край. А понякога необясними фактори затвърждават съмненията ни, че може би има нещо.
2. Сделки с дявола Какво е общото между Николо Паганини и Led Zeppelin? Съществуват легенди за някои музиканти, че виртуозността им се дължи на сделкa с дявола. Приживе Паганини бил критикуван заради маниера си на свирене и поведение на сцената. Но нито колегите му, нито критиците се осмелявали да оспорят таланта му. Личността му била толкова легендарна, че често бил изобразяван в компанията на дяволи. Тези сделки се преписвали и на една от най-влиятелните групи в историята на музиката, макар разликата от близо два века. През 1982 г. Led Zeppelin са обвинени в сатанизъм заради фрагмент от текста на Stairway to Heaven, който “ако се възпроизведе наобратно, крие поклонничество в Сатаната”.
3. Проклятието на Деветата симфония Чували ли сте за проклятието на Деветата? Това е разпространено убеждение, че щом някой композитор напише деветата си симфония – той губи живота си. Бетовен и Антон Брукнър са примери за това суеверие. Но сега става заплетено… “От Новия свят” е последното музикално произведение на Антонин Дворжак. Макар обозначена като №5, след смъртта на композитора са открити още 4 симфонии, което прави общият им брой девет. Шуберт има 13 симфонии, но се считат за завършени 7 от тях. Съществуват спорове относно нумерологията на произведенията му, но последната творба – “Незавършена симфония”, се счита за … девета. Най-интересната история е с Густав Малер. Страхът от проклятието бил толкова силен, че кръщава творбата си “Песен за Земята” и отказва да я номерира като девета. Повярвал, че излъгал съдбата, започва работа по следващата си композиция, но пневмония покосява живота му.
В черния списък попадат и други известни композитори. Арнолд Шьонберг, за първи път изложил идеята за Проклятието на Деветата: “Като че ли Деветата е някакъв предел. Който иска да премине отвъд него, трябва да си отиде. Изглежда сякаш в Десетата трябва да ни бъде предадено нещо, което все още не ни е съдено да знаем, защото не сме готови. Тези, които са написали Девета, стоят твърде близо до отвъдното.”
4. Липсващият череп Йозеф Хайдн е австрийски композитор, живял и творил в епохата на Класицизма. Той е един от най-влиятелните фигури в историята на музиката. За творчеството и живота му се знае много, но съществува мистерия около смъртта му, която предизвикала скандал. Композиторът бил погребан 3 пъти, тъй като… открили, че черепът му липсвал. Една от историите разказва за враждата между фанатичния му приятел Розенбаум, който искал да отмъсти на княз Естерхази, чийто любим композитор бил Хайдн. По това време се формирали различни науки, като френологията, според която за психическите качествата на хората, може да се съди по формата на черепните им кости. Освен това, разпространена практика била оскверняването и ограбването на гробове, което до известна степен размива вярата в романтичната история за враждата между Розенбаум и князът заради любов към една жена.
5. Мистерията на тона “ла” Представете си как хвърляте камъче в езеро и ефектът, който се образува след това. Известен факт е, че тялото ни съдържа огромно количество вода. Звукът е механична вълна – трептения на материята, които периодично се предават. Затова музиката може да влияе пряко както на настроението, така и на съзнанието ни. През 1939 г. министърът на пропагандата в нацистка Германия, Йозеф Гьобелс, издава указ, с който нарежда тонът „ла“ да бъде с честота 440 Hz, вместо на 432 Hz, както бил до този момент. Защо това е важно? Според Брайън Колинс: „ (…) Чрез настройката на музикалните инструменти и използването им на 432 Hz, вместо от 440 херца, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спирала на златното съотношение в природата“. Разбира се, има конспиративни теории, че това програмира и променя цялото човечество. От древни времена се знае за влиянието на музиката върху хората. Аристотел говори за ефекта на ладовете и музиката върху възпитанието на човека, и как да предизвикаш конкретна характерна черта на индивида, благодарение на определена мелодика. А вие какво мислите?
6. Реквиемът на Моцарт В музиката реквиемът е траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод. „Реквием“ в Ре минор е последното, недовършено произведение на композитора Волфганг Амадеус Моцарт, върху което той работи до смъртта си. Произведението било анонимно поръчано от граф Валзег Щупах чрез посредник, като реквием за покойната му съпруга. По това време здравето на Моцарт се влошава и заедно с тайната около поръчката, предчувствал, че пише реквием за себе си. След смъртта му, съпругата му търси някой с близък почерк до този на покойния композитор, който да довърши произведението. И днес е актуален въпросът колко от Реквиемът на Моцарт – една от най-влиятелните му и зрели творби, е написана наистина от Моцарт.
Някога вашата пра-пра-пра-…баба е украсявала ръчно кожените дрехи и ботуши на вашия пра-пра-пра-…дядо преди да излезе на лов от пещерата. Древен занаят – дълга история. Изкуството на бродерията може да бъде проследено до 30 000 години пр.н.е.
В следващият текст ще ви разведем през вековете, ще ви разкажем за народи, вярвания и традицията на този занаят.
Бродерията е вид декоративно изкуство, ръчен занаят или машинен процес за украсяване на плат от текстил или друг материал с шарки и рисунки чрез пришиване на широка гама от конци или прежда с помощта на игла. Самата дума произлиза от френската дума brodeire, което означава “разкрасяване”.Могат също да се прилагат и елементи като мъниста, метални ленти, перли, пера, пайети… Съществува огромно разнообразие от техники, бримки и шевове. Най-ранни примери са – верижен бод, фестотен бод или бод за поръбване на одеала, тропоска, сатенения бод и кръстосания бод, които остават основни и до днес.
Бродерията е неизменна част от нашата материална култура.
Съществува под различна форма във всеки народ по целия свят и носи свой характер. Днес много съвременни творци продължават да прилагат вековната практика, което я прави популярен избор както за опитни майстори, така и за начинаещи занаятчии. Въпросът, в коя страна възникваизкуството на бродерията, предизвиква противоречия при археолозите. Някои смятат, че първите модели се появяват в Древна Азия, други – в Древна Гърция. Разпространено е и твърдението, че повечето изкуства от влакна и ръкоделие произхождат от Ориента и Близкия Изток. Но шевовете, използвани за съединяване на животински кожи, също могат да бъдат използвани за декориране.
До 14-ти век. пр.н.е. художествената практика е изтъкната и в Древен Египет.
Най-известните примери от този период са ръчно зашитите съкровища на цар Тутанкамон. Погребани заедно с фараона, тези парчета включват церемониални туники, декоративна леопардова кожа и особено добре запазена флорална яка, включваща „редуващи се редове от цветни венчелистчета и цветчета, листа, плодове и сини фаянсови мъниста, пришити към папирусна подложка.“
Бродираният текстил е открит и в гробници от 4-ти век пр.н.е. в Китай. Най-старите примери за бродерия от този период са открити в гробна камера в Машан в провинция Хубей. Описан като „съкровищница от коприна“, мястото помещава добре запазени обредни облекла, украсени с цветни, зашити модели и митични мотиви като дракони и феникси. В Сибир около 5000 и 6000 г. пр.н.е. са открити пробити черупки, зашити с декоративни дизайни върху животински кожи.Китайската бродерия с нишки датира от 3500 г. пр.н.е., където снимки изобразяват бродерия на дрехи с копринена нишка, скъпоценни камъни и перли. През 7-ми век в Япония се появяват бродерии. Приет от китайския си еквивалент, nihon shishu (японска бродерия), първо е използван изключително за религиозни изображения, а именно – за изобразяване на Буда. От 14-ти век нататък техники за бродиране се използват за декориране на ежедневен текстил, включително традиционни костюми за танци “Bugaku” и други светски облекла.
Китайско народно облекло
Японска бродерия (nihon shishu)
Японска бродерия (nihon shishu)
Най-ранните находки на занаята в Швеция са от периода около 9-ти – 10-ти век, което съвпада с “епохата на викингите”.
През 16-ти век бродерията процъфтява и в Индия. Ари, или “куката”, ръкоделието се оказва особено популярно, заради деликатната си естетика. Първоначално използван за разкрасяване на кожа, този стил на бродерия е пригоден за интериор и облекла, включително сари. Традиционните техники се предават от поколение на поколение в толкова разнообразни култури като Северен Виетнам, Мексико и Източна Европа. Богато орнаментираните дрехи, религиозни предмети и предмети от бита са били белег на богатството и статута в много култури. Характерните бродерии, фигури и цветове за нашите географски ширини, кодирани в народната носия, също носят послание и разказват за произхода на носителя им.
Зашиването на “лепенка”, поправянето и подсилването на плата, по-късно насърчава развитието на техниките за шиене, а декоративните възможности – до изкуството на занаята. Използването на мъниста започва своя разцвет заедно с нови шевове от началото на 19-ти век. Но индустриалната революция от този период ще промени облика на бродерията с автоматизацията и масовото производство на текстил. Голяма част от съвременната работа се осъществява чрез компютъризирани машини, използващи „цифровизирани“ модели, със софтуер за бродиране.
Това, което днес наричаме гоблени, се заражда около 1800-та година. Век по-късно. бродерията се разпространява в средите на висшата класа и присъства като забавленията в бита на хората и до сега.
Боядисването на яйца има древни корени. Обичаят се среща в различни народи, култури и религии – от Древна Индия до Полинезия, от Централна Америка до Западното крайбрежие на Южна Америка. Яйцетое символ на новото начало, а чрез самия обред хората празнуват живота. В следващите редове ще ви разкажем накратко за произхода и символиката му, ще ви припомним стари техники за декорирането му и ще ви дадем нови идеи за предстоящия празник.
Painted Ostrich Egg 7th c. BC
Най-старите намерени отломки от боядисани яйца датират от времето на палеолита. Открити са при разкопки в Южна Африка, в Египетски гробници от над 2 000 години преди новата ера, символизиращи отвъдния живот. Срещат се в много езични племена, а впоследствие е възприето и от ранните християни. Цветните яйца са част и от персийски обред на над 3 000 години. Традицията е дълбоко вкоренена в ритуалите и обичаите на иранците от тяхната древна религия Зороастрийство. Скулптурите на стените на Персеполис показват хора, които носят яйца за Норуз – новогодишните празненства, съвпадащи с пролетното равноденствие. За финикийците яйцето имало значение на гробен дар. Те били щраусови, червени с гравирани орнаменти, често с изобразени човешки лица, нещо, което срещаме по-късно в тракийската култура.
Китайска легенда гласи, че в началото вселената приема формата на яйце, от което се излюпва божеството Пан Гу. Счупената на две черупка изобразява небето и земята. По земите на Централна Европа и Балканите е открито яйце, изработено от стъклена смалта, а шарките му напомнят троянска керамика. Друг пример, за древния произход на обичая са и украинските яйца, наричани още „писанки“, които се покриват с восък и след това се боядисват в чест на Бога на слънцето Дажбог. Християнството включва яйцето в своята обредност, и го превръща в символ на Възкресението и новия живот.
Различно послание носи цвета, с който се боядисват яйцата. На Великден първото е винаги червено, символизиращо кръвта на Христос. Други използвани багри, преди навлизането на анилиновите бои в бита, са жълтият, зеленият, кафявият и светло синият. Тогава цветовете се получавали по естествен път – от минерали, растения, зеленчуци, подправки, ядки. По същата технология се извличали и боите за тъкани, прежди и конците за бродиране. Има различни източници на пигментация, които ще ви дадат варианти в нюанса и наситеността на цвета. Ако решите да работите с естествени материали, в следващите редове ще ви споделим трикове, останали от народното творчество.
Червеният цвят се добива чрез корени от брош, цвекло, а бордо – от червено вино. Силен жълт цвят лесно ще получите от подправката куркума. Красив нюанс на синьото може да постигнете от червено зеле, чай от каркаде,сок от боровинки или арония. Може би сте чували за ефектът от люспите на лука – яйцата придобиват интересен кафеникав ефект. Зелената боя може да направите сварявайки коприва или спанак.
Други естествени оцветители, с които може да експериментирате са риган, кукуряк, ябълкови кори, орехова шума…
Изписването на яйцае истинско изкуство. Съществуват техники, използвани за украсяването им от векове назад развиващи се до днес. В манастирите монасите разполагали с тънки инструменти, с които правели микроскопични резби. Така те гравирали върху черупката, на предварително боядисано яйце, сюжети от Евангелието, кръстове или орнаменти, заимствани от църковните книги. Разпространена техника, която наподобява този ефект е рисуването върху повърхността с восък и писалка. Тази традиция се среща в цяла Европа, а у нас е особено характерно за Велинград, района на Самоков, Костенец и Ихтиман, в някои селища в Северна България и Чепинския край. С восъчна писалка се нанасят семпли рисунки, които се запазват след боядисване на яйцето и отстраняването на восъка. Най-често се използват геометрични или флорални орнаменти.
Красиви резултати може да се постигнат и с желатин, силиконови ластици, ориз или да използвате като шаблон – листа, цветчета, хартия, памук, дантела…
Сега боядисването на яйца е по-лесно и достъпно, но това не ограничава въображението. Разполагаме с богата палитра бои, цветни маркери, четки. Използвайки познатите техники заедно с новите пособия, които предлага времето ни, може да сътворите шедьоври, които да красят празничната ви трапеза или да го правите за забавление.
Снимки : pexels.com
Ние в Bogodome решихме да подложим на изпитание продуктите, които предлагаме в онлайн магазина ни – маркери, четки, моливи, цветове на различни марки. Впуснахме се в празнична подготовка за Великден в новото ни арт пространство и отворихме въображението си смесвайки древните техники със съвременни средства и модерни цветове.
Нека да открехнем завесата и да разкрием какво се крие под купола на нашата организация Bogodome…
Зад работилница Bogodome стои група от ентусиасти, обичащи изкуството и занаятите. Целта ни е да създадем последователни обучения свързани с изкуство и занаятчийство, чрез които да запазим и предадем традициите на различни занаяти. Да представим красотата на приложните изкуства и да съхраним тези умения в 21 век.
Мисията ни е да предадем знанията, които имат нашите лектори, на гостите ни, като по този начин те ще могат да развият своята креативност и свобода да се изразяват.
Вярваме, че създаваме атсмофера, в която хората могат да са щастливи, да се забавляват и да придобият различни нови умения, запознавайки се с определен занаят. Ние сме място за споделяне на творчески тайни с всеки и за всеки. Търсим във всичко естетическо удовлетворение и споделяне на нови идеи за личностно развитие.
This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.
Strictly Necessary Cookies
Strictly Necessary Cookie should be enabled at all times so that we can save your preferences for cookie settings.
If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.
