Бродерия – история за занаята “разкрасяване”

  Някога вашата пра-пра-пра-…баба е украсявала ръчно кожените дрехи и ботуши на вашия пра-пра-пра-…дядо преди да излезе на лов от пещерата. Древен занаят – дълга история. Изкуството на бродерията може да бъде проследено до 30 000 години пр.н.е.

В следващият текст ще ви разведем през вековете, ще ви разкажем за народи, вярвания и традицията на този занаят

Бродерията е вид декоративно изкуство, ръчен занаят или машинен процес за украсяване на плат от текстил или друг материал с шарки и рисунки чрез пришиване на широка гама от конци или прежда с помощта на игла. Самата дума произлиза от френската дума brodeire, което означава “разкрасяване”.Могат също да се прилагат и елементи като мъниста, метални ленти, перли, пера, пайети… Съществува огромно разнообразие от техники, бримки и шевове. Най-ранни примери са – верижен бод, фестотен бод или бод за поръбване на одеала, тропоска, сатенения бод и кръстосания бод, които остават основни и до днес.

 Бродерията е неизменна част от нашата материална култура.

Съществува под различна форма във всеки народ по целия свят и носи свой характер. Днес много съвременни творци продължават да прилагат вековната практика, което я прави популярен избор както за опитни майстори, така и за начинаещи занаятчии.
    Въпросът, в коя страна възниква изкуството на бродерията, предизвиква противоречия при археолозите. Някои смятат, че първите модели се появяват в Древна Азия, други – в Древна Гърция. Разпространено е и твърдението, че повечето изкуства от влакна и ръкоделие произхождат от Ориента и Близкия Изток. Но шевовете, използвани за съединяване на животински кожи, също могат да бъдат използвани за декориране.

До 14-ти век. пр.н.е. художествената практика е изтъкната и в Древен Египет.

Най-известните примери от този период са ръчно зашитите съкровища на цар Тутанкамон. Погребани заедно с фараона, тези парчета включват церемониални туники, декоративна леопардова кожа и особено добре запазена флорална яка, включваща „редуващи се редове от цветни венчелистчета и цветчета, листа, плодове и сини фаянсови мъниста, пришити към папирусна подложка.“

Бродираният текстил е открит и в гробници от 4-ти век пр.н.е. в Китай. Най-старите примери за бродерия от този период са открити в гробна камера в Машан в провинция Хубей. Описан като „съкровищница от коприна“, мястото помещава добре запазени обредни облекла, украсени с цветни, зашити модели и митични мотиви като дракони и феникси.
  В Сибир около 5000 и 6000 г. пр.н.е. са открити пробити черупки, зашити с декоративни дизайни върху животински кожи. Китайската бродерия с нишки датира от 3500 г. пр.н.е., където снимки изобразяват бродерия на дрехи с копринена нишка, скъпоценни камъни и перли.
    През 7-ми век в Япония се появяват бродерии. Приет от китайския си еквивалент, nihon shishu (японска бродерия), първо е използван изключително за религиозни изображения, а именно – за изобразяване на Буда. От 14-ти век нататък техники за бродиране се използват за декориране на ежедневен текстил, включително традиционни костюми за танци “Bugaku” и други светски облекла.

  Най-ранните находки на занаята в Швеция са от периода около 9-ти – 10-ти век, което съвпада с “епохата на викингите”.


  През 16-ти век бродерията процъфтява и в Индия. Ари, или “куката”, ръкоделието се оказва особено популярно, заради деликатната си естетика. Първоначално използван за разкрасяване на кожа, този стил на бродерия е пригоден за интериор и облекла, включително сари.
  Традиционните техники се предават от поколение на поколение в толкова разнообразни култури като Северен Виетнам, Мексико и Източна Европа. Богато орнаментираните дрехи, религиозни предмети и предмети от бита са били белег на богатството и статута в много култури. Характерните бродерии, фигури и цветове за нашите географски ширини, кодирани в народната носия, също носят послание и разказват за произхода на носителя им. 

Зашиването на “лепенка”, поправянето и подсилването на плата, по-късно насърчава развитието на техниките за шиене, а декоративните възможности – до изкуството на занаята. Използването на мъниста започва своя разцвет заедно с нови шевове от началото на 19-ти век. Но индустриалната революция от този период ще промени облика на бродерията с автоматизацията и масовото производство на текстил. Голяма част от съвременната работа се осъществява чрез компютъризирани машини, използващи „цифровизирани“ модели, със софтуер за бродиране.

Това, което днес наричаме гоблени, се заражда около 1800-та година. Век по-късно. бродерията се разпространява в средите на висшата класа и присъства като забавленията в бита на хората и до сега.

Източници:
Wikipedia https://en.wikipedia.org/wiki/Embroidery#Origins
Gobleni shop http://goblenishop.com/index.php?id_cms=1&controller=cms
ERCH2014 https://bg.erch2014.com/hobbi/43211-istoriya-vyshivki-i-ee-razvitie.html 

ЯЙЦЕГРАФИЯ

Боядисването на яйца има древни корени. Обичаят се среща в различни народи, култури и религии – от Древна Индия до Полинезия, от Централна Америка до Западното крайбрежие на Южна Америка. Яйцето е символ на новото начало, а чрез самия обред хората празнуват живота. В следващите редове ще ви разкажем накратко за произхода и символиката му, ще ви припомним стари техники за декорирането му и ще ви дадем нови идеи за предстоящия празник. 

Най-старите намерени отломки от боядисани яйца датират от времето на палеолита. Открити са при разкопки в Южна Африка, в Египетски гробници от над 2 000 години преди новата ера, символизиращи отвъдния живот. Срещат се в много езични племена, а впоследствие е възприето и от ранните християни. Цветните яйца са част и от персийски обред на над 3 000 години. Традицията  е дълбоко вкоренена в ритуалите и обичаите на иранците от тяхната древна религия Зороастрийство. Скулптурите на стените на Персеполис показват хора, които носят яйца за Норуз – новогодишните празненства, съвпадащи с пролетното равноденствие. За финикийците яйцето имало значение на гробен дар. Те били щраусови, червени с гравирани орнаменти, често с изобразени човешки лица, нещо, което срещаме по-късно в тракийската култура. 

Китайска легенда гласи, че в началото вселената приема формата на яйце, от което се излюпва божеството Пан Гу. Счупената на две черупка изобразява небето и земята. По земите на Централна Европа и Балканите е открито яйце, изработено от стъклена смалта, а шарките му напомнят троянска керамика. Друг пример, за древния произход на обичая са и украинските яйца, наричани още „писанки“, които се покриват с восък и след това се боядисват в чест на Бога на слънцето Дажбог. Християнството включва яйцето в своята обредност, и го превръща в символ на Възкресението и новия живот. 

 Различно послание носи цвета, с който се боядисват яйцата. На Великден първото е винаги червено, символизиращо кръвта на Христос. Други използвани багри, преди навлизането на анилиновите бои в бита, са жълтият, зеленият, кафявият и светло синият. Тогава цветовете се получавали по естествен път – от минерали, растения, зеленчуци, подправки, ядки. По същата технология се извличали и боите за тъкани, прежди и конците за бродиране.
  Има различни източници на пигментация, които ще ви дадат варианти в нюанса и наситеността на цвета. Ако решите да работите с естествени материали, в следващите редове ще ви споделим трикове, останали от народното творчество. 

   Червеният цвят се добива чрез корени от брош, цвекло, а бордо – от червено вино. Силен жълт цвят лесно ще получите от подправката куркума. Красив нюанс на синьото може да постигнете от червено зеле, чай от каркаде,сок от боровинки или арония. Може би сте чували за ефектът от люспите на лука – яйцата придобиват интересен кафеникав ефект. Зелената боя може да направите сварявайки коприва или спанак. 

Други естествени оцветители, с които може да експериментирате са риган, кукуряк, ябълкови кори, орехова шума…

Изписването на яйца е истинско изкуство. Съществуват техники, използвани за украсяването им от векове назад развиващи се до днес. В манастирите монасите разполагали с тънки инструменти, с които правели микроскопични резби. Така те гравирали върху черупката, на предварително боядисано яйце, сюжети от Евангелието, кръстове или орнаменти, заимствани от църковните книги. Разпространена техника, която наподобява този ефект е рисуването върху повърхността с восък и писалка. Тази традиция се среща в цяла Европа, а у нас е особено характерно за Велинград, района на Самоков, Костенец и Ихтиман, в някои селища в Северна България и Чепинския край. С восъчна писалка се нанасят семпли рисунки, които се запазват след боядисване на яйцето и отстраняването на восъка. Най-често се използват геометрични или флорални орнаменти. 

   Красиви резултати може да се постигнат и с желатин, силиконови ластици, ориз или да използвате като шаблон – листа, цветчета, хартия, памук, дантела…

Сега боядисването на яйца е по-лесно и достъпно, но това не ограничава въображението. Разполагаме с богата палитра бои, цветни маркери, четки. Използвайки познатите техники заедно с новите пособия, които предлага времето ни, може да сътворите шедьоври, които да красят празничната ви трапеза или да го правите за забавление.

Ние в Bogodome решихме да подложим на изпитание продуктите, които предлагаме в онлайн магазина ни – маркери, четки, моливи, цветове на различни марки. Впуснахме се в празнична подготовка за Великден в новото ни арт пространство и отворихме въображението си смесвайки древните техники със съвременни средства и модерни цветове.

Източници:

Wikipedia

https://mamaninja.bg/%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE/item/2251-velikdenski-yaytsa-tehniki-za-boyadisvane

https://www.jenatadnes.com/recepti/kreativni-tehniki-za-boyadisvane-na-velikdenski-yaitsa/

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B5

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%B7

https://www.economic.bg/bg/a/view/istoriyata-na-velikdenskite-yajtsa-87816

https://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/1345-legendi-za-boiadisanite-iatsa’A=0

https://lifestyle.framar.bg/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8

https://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B8/a-4164160

https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/bojadisani-jajca-legendi-i-tradicii.html

https://www.forumnauka.bg/topic/6567-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B5/

https://agronovinite.com/velingrad-se-gordee-s-nay-golyamata-kolektsiya-ot-pisani-yaytsa-v-balgariya/

В началото беше изкуството

Нека да открехнем завесата и да разкрием какво се крие под купола на нашата организация Bogodome…

Зад работилница Bogodome стои група от ентусиасти, обичащи изкуството и занаятите. Целта ни е да създадем последователни обучения свързани с изкуство и занаятчийство, чрез които да запазим и предадем традициите на различни занаяти. Да представим красотата на приложните изкуства и да съхраним тези умения в 21 век.

Мисията ни е да предадем знанията, които имат нашите лектори, на гостите ни, като по този начин те ще могат да развият своята креативност и свобода да се изразяват.

Вярваме, че създаваме атсмофера, в която хората могат да са щастливи, да се забавляват и да придобият различни нови умения, запознавайки се с определен занаят. Ние сме място за споделяне на творчески тайни с всеки и за всеки. Търсим във всичко естетическо удовлетворение и споделяне на нови идеи за личностно развитие.