Guitar Zone под купола на BOGODOME

Измина една година откакто Bogodome официално отвори врати! Днес отново ви каним под купола, за да отпразнуваме изкуството, вдъхновението, всеки един артист и работата в екип. На 30-ти май Bogodome и Guitar Zone ще бъдат домакини на събитие – симбиоза от музика и цветове. 

Bogodome е дом на всяка идея, артист, любител и насърчава изразяването чрез изкуство без граници. Паралелно с курсовете ни по калиграфия, илюстрация, керамика и творческите работилници, започна и заформянето на музикален кръг от малки и големи, привлечени от света на музиката и нашите колоритни преподаватели по китара – Антон Димитров, барабани – Михаела Найденова и цигулка – Марина Маринова. Това също е повод за празник, който ще отбележим на 30-ти юни под купола на ул. “Ген. Гурко” №27, където ви очаква и новото пространство-център на Guitar Zone.

От близо година, китарни рифове изпълват отсечката на Гурко между ул. “6-ти септември” и “Шишман”. За това време, Антон Димитров и Bogodome започнахме изграждането и установяването на нова школа. 

Guitar Zone е платформа, канал за информация и извор за всеки китарист и музикант дошъл с въпрос или идея.

Пространството се превръща в център за уроци, за свободни дискусии свързани с всичко около инструмента, създават се връзки и контакти с лютиери, различни артисти, сцени и студиа на местна почва – цялата необходима информация в помощ на всеки поел по този път. Част от идеологията, която споделяме под  купола е, че в споделянето се крие развитието! Целта е да вървим и да творим заедно.

Във Facebook и Instagram страниците, както и в YouTube канала на Guitar Zone, се качват упражнения и музикална теория, които да улеснят начинаещия китарист в първите му стъпки. Онлайн магазинът в сайта на Bogodome предлага струни и китарни аксесоари, а вече и лимитирана серия китари (TF) от съвместната работа на “Кремона” и Антон Димитров, за да бъде измайсторен възможно най-удобния и красив модел инструмент, подходящ както за начинаещи, така и за напреднали. 

Абстрактното творчество на Богдан Дюлгеров живее и в новото пространство, редом с музикалните инструменти и още дизайнерски мебели. Обновяваме картините му често, за да се докоснат ученици и посетители до по-голяма част от космичния свят на художника. От 30-ти май до 17-ти юни в изложбата “Пролетно тайнство” ще бъдат включени картини от различни негови цикли, създавани през последните години. Вратите ни са винаги отворени за любопитни очи и сърца, търсещи дълбочина и красота!

За да може един артист да се развива пълноценно, в което и да е направление на изкуството, му е необходима правилна среда, база и насока. Стъпка по стъпка, вървящи към целта, обединяващи артисти и различни гледни точки вярваме, че градим такова пространство, което да разплава творческия огън и насърчавайки инстинкта да създадеш нещо с ръце и сърце.


Открий Guitar Zone във Facebook, Instagram и YouTube:
https://www.facebook.com/GuitarZoneBg
https://www.instagram.com/guitarzonebg/
https://www.youtube.com/channel/UCiuZnR5W7Ieeh6Zq91tpWyg
Разгледай част от творчеството на Bogdan във Facebook и Instagram страниците му:
https://www.facebook.com/search/top?q=bogdan
https://www.instagram.com/bogdansartwork/

Да вдигнем шум под купола с Михаела Найденова

Време е да вдигнем шум под купола! Сърцето на Bogodome ще забие силно в ритъма на двойни каси. Най-новият артист, с когото сме щастливи да започнем съвместна работа, се присъединява към мисията на Bogodome с пълна сила. Запознайте се с енергичната личност на Михаела Найденова – нашият преподавател по барабани!

Здравейте! Казвам се Михаела Найденова, на 24 години съм и от около 8 години се занимавам със свирене на барабани. След завършване на бакалавърска степен с „Поп и джаз ударни инструменти“ реших да продължа с „Музикална педагогика“ като магистър и отскоро се занимавам с преподаване. Мога да кажа, че голямата ми любов е метъл музиката, но обичам и да експериментирам с различни поп парчета и да ги аранжирам спрямо моята призма.

Тук правим пауза, за да превъртим лентата назад… Ще се върнем в началото и ще проследим пътя ѝ до конкурса “Hit like a girl”, през множество проекти, групи, колаборации и мястото ѝ като първия български артист в листата на световни марки за чинели и барабани.

Не мисля, че съм имала ясна представа с какво искам да се занимавам като дете. Спомням си, че имаше период, в който си представях как свиря на въздушна китара парчета на Nickelback и пея, но не ми е хрумвало, че наистина мога да се занимавам с това като професия. Вкъщи винаги се е слушало страшно много музика, така че може би беше логично да проявя интерес към нея. Израснах в Троян, и както в повечето малки градове, изборът от дейности в местното читалище не изобилстваше от възможности. Та след като „омрънках света“ на майка ми, тя ме записа на уроци по пиано. Изборът беше или пиано, или флейта и аз просто предпочетох пианото, защото харесвах учителката. По това време ме записа и на уроци по пеене. Бях на 10 години.

От дете обичах да блъскам с разни пръчки по мебели и тенджери и някак винаги съм имала влечение към барабаните. Имах куче и си спомням как понякога си събирах разни съчки от поляните и съсипвах всичките шкафове вкъщи. До истински барабани имах досег чак на 15-16 годишна възраст. Когато бях ученичка се преместихме в София и вече имах възможност за уроци по инструмента, за които бях мечтала от дете. Спомням си, че учителят закъсня около 20 минути и аз бях оставена в стаята с барабани да го изчакам. Изпитвах толкова силен страх и неудобство от сета, че просто му обърнах гръб и гледах през прозореца. Бонзи (Боян Гергиев), моят страхотен учител, ми се изсмя като влезе в стаята и каза, че съм най-тихата му ученичка.

Преди това в 6-ти клас пробвах да свиря на барабани и ходех за кратко на уроци на друго място, с идеята да вляза в музикалното училище. Тогава ми беше толкова скучно и дори имаше момент, в който реших, че ще се откажа. По-късно открих Бонзи. Спомням си, че когато звънях, за да си запазя урок, при него нямаше свободни часове и затова ме записаха при друг човек. Но когато отидох, поради грешка в записването и графика, се случи така, че в крайна сметка имах час с Бонзи. За мен това значеше, че това си е моят учител. Благодарение на него станах човекът и барабанист, който съм сега. Тази среща предопредели някак пътя ми.

През години съм имала срещи със страшно много хора, които са имали ключово значение в моето бъдещо развитие. Срещата ми с професор Христо Йоцов, при когото имах честта да уча 4 години, също оказа голямо влияние над мисленето ми като музикант изобщо.

От идеята за “просто уроци по барабани” стига до желанието да го превърне в професия и основно занимание. След години напътствия от Бонзи, влиза в Музикалната академия и завършва с профил “Поп и  джаз ударни инструменти” при професор Христо Йоцов. Продължава с магистърска степен „Музикална педагогика“ и отскоро се занимавам с преподаване на уроци по барабани, което ѝ доставя удоволствие.
Преди няколко години завоюва 3-то място на световния конкурс „Hit like a girl“, който е изцяло за жени барабанисти и отскоро е първият български артист в листата на марка за чинели и такава за барабани – MEINL и DW…

И ако следите събитията от родната сцена, със сигурност сте срещали Михаела в различни музикални проекти… 

„Имала съм няколко ученически групи, после в студентските години пак се подвизавах като барабанист зад разни проекти. Доскоро свирих в група KhanЪ, която за мен е една от най-яките банди на родната сцена. Със сигурност мога да я посоча като най-забавния ми проект дотук, тъй като толкова приятни емоции и преживявания досега с друга група не съм имала. Преди време се включих в един проект, който смятам за най-предизвикателното нещо за свирене, което бях поемала до този момент – PHYX… Най-големият препъни камък тогава беше темпото на парчетата, но благодарение на това вече имам друга дисциплина и познания как да се справя с тези стилове метъл. Много неща дължа на него и на хората, замесени в него. Беше чест да работя с Константин Генчев (Ophan), който е основния виновник за проекта.

Заради обстановката концертът, който подготвяли не се състои, но ако един ден решат да го възобновят… Мише, ще сме в погото…

„В момента основното ми занимание се изразява в снимане на клипове с различни кавъри или авторски аранжименти на поп парчета и скоро ще научите за различните ми сесийни проекти, в които ще взема участие. Stay tuned…

Разказа ни за първите си вълнения на сцената, за любимите си моменти зад сета и кулисите, както и за непредвидените случки, които се превръщат в добри истории.

„Мисля, че повечето ми излизания на сцена могат да се категоризират като любими. Като винаги има и не особено забавни моменти. Спомням си едно от първите ми излизания на сцена изобщо зад барабаните. Беше към школата, в която свирех, и първото представяне на тогавашната ми банда в голям столичен клуб. Малко преди самото свирене се пребих по стълбите в клуба и си разкъсах връзки на глезена (което беше констатирано по-късно в болницата) и то на десния крак. Имаше доста адреналин и аз някак изсвирих няколкото парчета, които си бяхме определили, но после си бях без десен крак известни месеци. Тази случка със сигурност няма да я забравя.

Имаше и един скорошен момент от концерт на KhanЪ. Столчето за барабани се разхлаби и реално се разглоби, докато в този момент свирех двойни каси (тоест и двата ми крака са във въздуха и аз нямам опора). Почти паднах от него, но беше вече края на песента и успешно не се пребих на сцената. Забавните моменти за щастие са повече и ще се трупат, надявам се.

Самото удоволствие, което ми носи слушането и свиренето на музика, е нещото, което ме кара да не спирам да се “движа”.
Постоянно откривам нови и нови барабанисти, от които да се уча или вдъхновявам. Но има и страшно много музиканти, които припознавам като много близки като светоусещане и изказ в контекста на музиката. Един от най-големите музиканти за мен е Tuomas Holopainen (Nightwish), но ако трябва да влезем при барабанистите, то мога да изброя една малка част – Luke Holland, Anika Nilles, Adam Janzi (Vola), Matt Halpern (Periphery), Jay Postones (Tesseract) и списъкът продължава безкрай.

Мисля, че най-голямо влияние над моята детска душа имаха Nightwish. Сякаш музикалните ми предпочитания се делят преди и след срещата ми с тях. Те откриха нов музикален мироглед пред мен и до ден днешен са една от най-повлиялите ми банди. Вече в по-зрелите ми години доста втърдих музикалните си предпочитания и започнах да залитам по доста различни банди, но в никакъв случай не се спирам само в сферата на метъл музиката. Едни от най-любимите ми детски банди бяха Safri Duo и 2Unlimited, после дойде Nightiwish и Epica периодът, стигна се до Tesseract, Opeth, Insomnium, Vola, като редом с тях се промъкват и Lana del Rey и CoolDen. Та музикалните предпочитания са в доста широк спектър, но определено прогресив метъла има специално място.

Освен активното свирене на барабани, Михаела е ходила на уроци по пиано, цигулка, пеене и танци, учила е японски и норвежки език. И това е само част от нещата, с които се е занимавала, някои от които поддържа и до днес. „Обичам да си разширявам спектъра от познания и умения, непрестанното развитие и нови знания ми носят удоволствие, и надали някога ще спра да подхващам нови дейности.

Надявам се много музика да предстои и скоро да мога да ви я представя. А най-скорошното събитие, на което може да се видим, и в което ще взема участие като солов барабанист, е третото издание на Sofia Drum Fest, което ще се проведе на 15-ти май. Следете събитието, за да разберете кои дръмъри още ще се присъединят.

Нов артист и музикален инструмент обогатяват палитрата ни от изкуства и занаяти. Под купола става все по-шумно и все по-пълно. Съвсем скоро ще ви споделим как и кога ще можете да се запознаете с Михаела, която ще ви зарази с интерес и страст към барабаните.

Последвайте Михаела в YouTube, Facebook и Instagram за нови видеа и изненади:
https://www.youtube.com/channel/UC9ZHcoSm2ee-jQJzQWkHe5g
https://www.facebook.com/profile.php?id=100008296385568
https://www.instagram.com/michaela.naydenova/?fbclid=IwAR0eM9Ej_uXcnve0bc5eWLuwqnIa1XQ4WThUdeTKSerm_onC5hX4vmHsj9Y

Цигулката на Марина Маринова в цветната симфония на BOGODOME

В края на миналата година ви намекнах за приключенията, които предстоят под купола. Щастлива съм, че малко по малко разкриваме какво готвим, защото особено се вълнувах за тази новина. Но ако трябва да съм наистина честна, изгубих нещо из събитията на днешния ден. Всички сме под общия знаменател на тази реалност. И в контекста на нашата работа една мисъл в мен остана недокосната. През времена на катастрофи и крайности, изкуството – какъв дом и убежище на душата е бил, е, и ще бъде.

Ако пишех този текст малко по-рано, щеше да е в друга тоналност. Но пак ще си говорим. За музика. Класическа, фолклорна, съвременна… Освен китарни мелодии, от Bogodome ще се носи звук от още един музикален инструмент. Представяме ви Марина Маринова – нашият преподавател по цигулка.

“Свиря, пея и мечтая…. Като малка посрещах гостите вкъщи с “Искаш ли да ти изпея нещо?” … И нямаше опция отказ. Първият ми досег с музиката е бил на много ранна възраст. Помня само много ясно първите си уроци по цигулка когато бях на шест години. Е няма такива звуци…”.

От четиригодишна пее в народния хор към ДЮФА “Нашенчета” гр. Плевен. По наблюдения и препоръка на г-жа Спасова – учителката ѝ в хора, родителите ѝ я записват на уроци по цигулка: “Явно съм се впечатлила от инструмента гледайки телевизия, и съм казала, че искам да свиря на “циБулка””. И така до ден днешен свиренето и пеенето вървят ръка за ръка.

Първият ѝ учител по цигулка е Пламен Иванов в НУИ “П. Пипков” гр. Плевен. В шести клас свири като солист на Плевенска филхармония: “Много сантиментални са ми тези концерти. И сега да ми кажат, веднага засвирвам “Танц на елфите”. Освен, че бяха първите ми изяви пред оркестър, бях приета изключително топло, държаха се с мен като с малък колега.”

Впоследствие завършва средното си образование в НМУ “Л. Пипков” гр. София в класа по цигулка на Радмила Петрова. Месец след идването си в София печели майсторска цигулка за една година от фондация “Владо Тилев”. Става носител на международни и национални отличия. Благодарение на преподавателката си, паралелно ходи и на уроци по народно пеене при Величка Чаушева. По това време е част от хор “Нуша”, с който осъществяват турнета както у нас, така и извън страната.

“Имам щастието да работя с преподаватели, на които се възхищавам и ме вдъхновяват при всяка наша среща”.
Пътят ѝ продължава в НМА ”Проф. Панчо Владигеров” вече с две специалности – Цигулка – в класа на д-р Галина Койчева (концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР) и Фолклорно пеене – в класа на Дарина Славова (солист на ФА “Тракия”). Академията я среща и с още невероятни личности, сред които Димитър Христов – диригент на Оркестър за народна музика на БНР, и Ваня Монева – диригент на професионалния народен хор – хор “Ваня Монева”, в чийто състав Марина пее вече 3 години: “За мен е чест да съм едно от мънистата на тази огърлица”.
Като инструменталист взима участие в редица майсторски класове и летни академии на изтъкнати музиканти, като проф. Минчо Минчев, Димитър Буров, Венцислава Шойкова, проф. д-р Деворина Гамалова… През лятото взима участие в проект с проф. Даниела Дикова и Галина Койчева от фондация “Арденца”, като осъществяват няколко концерта с разнообразна програма – солова и камерна.

Професионален хор “Ваня Монева”

Попитахме я кой е бил проектът, който я е затруднил най-много досега? Още през първата година от курса си на обучение облича народна носия и хваща инструмента си: “Трябваше да си отсвирвам сама с цигулката докато пея. До този момент двете неща вървяха паралелно, автономно. Но нашият диригент в Музикалната академия – Ваня Монева, ме провокира да опитам и съм ѝ много благодарна за това.”

В момента Марина работи по проект, одобрен от Национален фонд “Култура”, чиято цел е преплитането на народната музика с класически и народни инструменти в аранжимент, пречупен през призмата на нашето време.
 

“Денят ми е изпълнен с репетиции, уроци и време за самоподготовка. Имам нужда от това, търся го. Дава ми радост и ме държи будна. Тази година се дипломирам със специалностите Цигулка и Фолклорно пеене в Музикалната академия. Паралелно с това се стремя към камерно музициране и свиря в трио. Мога да кажа, че хобито ми е и моя професия. Досега съм помагала на колеги от позицията на приятел при разучаване на нов материал или при художествено оформяне на произведение. Но усетих желание, или може би нужда, да застана на преподавателското място по време на педагогическата си практика в университета. Съвсем различно е ти да водиш целия този процес…”

За бъдещето си споделя, че мечтае да свири и пее заедно с брат си, който е акордеонист и също върви по професионалния музикален път, но в Германия. Стъпила с един крак в класиката, а с другия във фолклора смята, че съчетаването им ще има своята реализация занапред. 

Една споделена, малка искрица може да обедини много хора и да пресече пътищата им. Bogodome започва все повече да наподобява Бермудски триъгълник на изкуствата – идваш и се губиш, а може би се (пре)откриваш, или пък спасяваш. В тази артистична буря, цигулката на Марина зазвуча в унисон с нашата хаотична, но жива, може би малко мечтателска, романтична симфония от цветове и звуци. 

Борис Милдов – старата традиция заживява под купола

Ако следите блога ни, може би сте се досетили какво предстои. Стъпка по стъпка BOGODOME обогатява палитрата си от изкуства, занаяти и артисти с истории, които разпалват въодушевление и интерес към процеса на творене.

Запознахме се с “Магията на керамиката”, а сега ще се запознаем с… Борис Милдов – трето поколение грънчар, професионален артист и част от креативния хаос под купола на съзиданието.

От дете има допир до занаята, тъй като израства в среда на керамици. “От 10 години се занимавам с керамиката като хоби, а от 5 години работя професионално. Работя в Ceramic Studio Mildov, място, което родителите ми създадоха преди 20 години. Там посрещаме туристи от цял свят и ги запознаваме със занаята.

Една от мечтите ми като малък беше да стана артист. Не спирам да я преследвам, а работата с хора ме мотивира.” 

Ceramic Studio Mildov се занимава с керамика и грънчарство. Произвеждат керамични изделия в традиционни (на грънчарско колело) и съвременни модерни стилове. Мисията им е да разкрият красотата на грънчарството на възможно повече хора и да съхранят българаската традиция и култура, предавайки я на бъдещите поколения.

Борис ни разказа за своето призвание, минало и за бъдещето, към което гледа… .

Развивам се в тази посока, защото искам да стана по-добър от вчера и защото оставям следа след себе си по път, който е започнал в средата на миналия век и ще се постарая да продължа за напред. Керамиката е необятна и именно това е красотата в нея. Помня баба ми как рисуваше, а дядо ми как работеше с глина. Дядо ми е основател на Задруга на майстори на народни художествени занаяти. Занаята го уча от родителите ми, в това число техники, тънкости и методи спестяващи ми часове. Следя разбира се и най-добрите майстори в интернет. В процеса на работа се раждат и идеите, които изпробвам когато имам време, а то никога не стига. От доста време насам ежедневието ми е запълнено само със занаята, като целта ми е да науча максимално много неща. Все още се чувствам доста зелен”.

„Задруга на майсторите на народните художествени занаяти“ (ЗМНХЗ) е уникална творческа българска организация, чиято основна цел е да съхранява, развива и популяризира народните художествени занаяти като част от културното наследство на България. Националното сдружение е създадено през 1967 година и днес то е най-старото, традиционно занаятчийско обединение в страната.

Между майсторенето на различни глинени изделия ни разказа за една ваза с три изключително дълги крака, която смята за най-нестандартното си творение до сега. Двигателят на Борис е провала и успеха – “Не обичам, когато не се получават нещатата и обратното”. В близкото си бъдеще вижда много проекти както негови лични, така и съвместни с колеги и клиенти. 

И старата традиция на това изкуство ще заживее в Bogodome. Призванието да преподаваш, да споделяш уменията си и да даваш живот на занаяти прави Борис част от артистична енергия, която бушува под купола на съзиданието. Съвсем скоро в пространството ни ще се пренесе опита на три поколения майстори грънчари. А вие, бъдете нащрек!

Магията на керамиката

Хайде на пътешествие из време-пространството, назад към края на последния Ледников период и към Новокаменната епоха. Защото днес ще си говорим за един от най-старите занаяти познати на човешката ръка и естетическа потребност. 

Наследството от това изкуство ни разказва за живота на отминали и изчезнали култури. Историята, разкрита от изследването на материала, композицията, декорацията, цвета… ни позволява да узнаем техните навици, бит, вярвания, технологичен напредък и светоусещане.

Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани главно от камък, но и от дърво, рог или кост. В края на Каменната ера се разпространява използването и на глинени съдове.

…но да сверим часовника.

Каменната епоха се дели на:
– Палеолит – последни етапи от еволюцията на човека, огънят присъства в бита, създадени са и първите произведения на изкуството, както и религията с духовни и религиозни обреди;
– Мезолит – климатът се доближава до днешния, появява се членоразделна реч, първите признаци на обезлесяване с цел земеделие;
– Неолит – отглеждането на културни растения и използването на питомни животни,  постоянни и наколни селища, грънчарството започва все повече да се разпространява, като Японските и западноазиатските общества познават занаята още преди развитието на селскотостопанство и появата на Стоунхендж.

Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство. В по-общ смисъл терминът “керамика” се използва от XIX в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика), майолика и порцеланови (фина керамика) изделия. Но за развитието на занаята на определена територия са необходими няколко фактора, един от които – наличието на глина и други материали. Затова културите се разминават в етапа си на практикуване и имат различен естетически поглед.
Ще разгледаме корена на традицията и няколко открояващи се стила по света и на Балканите.

Най-старият познат артефакт на занаята е “Венера от Долни Вестонице”, датиращ от преди около 25-29 хилядолетие пр.н.е., открит на територията на Чехия. Изработена е от глина и изобразява пищна женска фигура.

Ранните грънчари използвали каквато и да е глина достъпна в близост до географското им местоположение. След обработването ѝ тя може да придобие черен, кафяв, бежов или червен цвят. Такъв тип глина се нарича “теракота” и е използвана за скулптури и фигурки още от Древността. Глините примесени с пясък, черупки и други твърди частици създават различна текстура, възможности и намаляват шанса за напукване при сушене. Най-старият метод за изпичане е изпичането в яма или на открит огън, като за кратко време може да се постигнат високи температури.

Оформянета на съдове се правело ръчно чрез комбинация от прищипване, удряне, натискане и навиване. Формите били главно обли, тъй като се избягвали острите и податливи ъгли. Грънчарското колело се появява в Месопотамия между 6 000 и 4 000 г. пр.н.е. (периодът на Убайд) и прави революция в производството на керамика. Отливката била ограничено използван метод при етруските и широко разпространен от римляните. Плъзгащото леене е техника за оформяне на керамиката в неправилни форми, като за първи път е използвана в Китай при династията Тан.

Първоначално глинените изделия не били декорирани или глазирани, впоследствие възникват много техники за украсяването им. Първи опити за това са оставянето на следи от подръчни материали, инструменти и по-късно боядисването и  рисуването с различни пигменти. Визуалните белези показват произхода на съда и културата, към която принадлежи.

В Япония характерна окраска съдовете получавали от натискането на въже върху повърхността им преди изпичане. Глазирането се появява в Китай още през XV в.пр.Хр., а китайският порцелан става една от най-търсените стоки още тогава – техника, която близките държави усвояват. В продължение на няколко века финият, едноцветен и изящен порцелан бил белег само на най-елитен вкус, по-късно е заменен от порцелановите изделия в емблематичното синьо и бяло.

В Близкия запад занаятът бил изключително развит, доказателство за това е изобретяването на грънчарското колело по тези земи. Керамиката била широко разпространена, богата на форми и орнаментика, имаща както обредна функция, така и битова. Освен наследените умения до тук, в гръцката традиция се появява все повече човешката фигура като декорация. Важна част от развитието на Древногръцката култура е развитието на самия занаят, който получава своя история с вътрешна периодизация и характеристики в цвета на глината, динамиката на изобразените фигури и форми.
Други ярки постижения на занаята се виждат в изкуството на Маите, Римската империя, различни части от Африка, ислямските народи, Англия, Египет, Индия…

Технологията за производство на керамика била добре позната и сред древните балкански народи. Траките, които населявали и днешните българските земи, усвояват грънчарското колело още през VII-VI в. пр.н.е. Поради активните търговски и културни връзки с Древна Гърция в тракийските грънчарски произведения се открива влияние на елинските майстори. С преселението на славяните и прабългарите на Балканите наследената тракийска керамика се разнообразява, а в края на IX в. и началото на X в. се поставя началото на българската школа в тази област. Близо два века след създаването на българската държава майстори грънчари в Преслав се прославят със своята декоративна керамика. Техните изделия впечатляват с техника и стил, като се нареждат сред най-добрите средновековни керамични образци.

Характерни са растителните елементи с геометрични форми.  Преобладават зелените, жълтите и кафявите тонове. През първите столетия на османското владичество се наблюдава значителен упадък в керамичното производство по българските земи. От XVII в. обаче то постепенно започва да се съживява и развива.

Керамиката е пример за необходимостта на човека да създава. И днес това изкуство продължава да разгръща възможностите си. Макар да възниква преди хиляди години, традицията и знанието се пазят. Ако застанете пред грънчарско колело и вземете глина в ръце, ще държите завета на ваш прародител. А земята има памет.

Съвсем скоро ще обявим нещо вълнуващо и ново. Може би дори, разходка из време-пространството?

Източници:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0
https://sindg.files.wordpress.com/2010/12/d0b8d181d182d0bed180d0b8d18f-d0bdd0b0-d0b3d180d18ad0bdd187d0b0d180d181d182d0b2d0bed182d0be.pdf
https://en.wikipedia.org/wiki/Pottery
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD
https://bg.hrvwiki.net/wiki/Potter%27s_wheel
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100234269/magiyata-na-keramikata
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0#%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
https://en.wikipedia.org/wiki/Neolithic#Pre-Pottery_Neolithic_A

Царицата на инструментите

Около всеки музикален инструмент съществува мистичност в звука и историята му. Специфичните тембри, търсени и настройвани с години, резонират с тялото и ума на човек. В този текст ще ви разкажем за “Царицата на инструментите” – Нейно Величество – цигулката. 

При най-древните известни струнни инструменти, като гръцката лира, звуците се извличат чрез дърпане на струните. Предполага се, че лъковите инструменти се появяват сред конните култури на Централна Азия, като с времето се разпространяват към Китай, Индия, Източната Римска империя и Близкия изток. Съвременната цигулка се появява в Италия, като най-ранните създатели – Гаспаро да Сало, Андреа Амати и Джовани Паоло Маджини, които изчислили средните пропорции преди края на 16 век.

Значителни промени настъпват през 18 век. Устройството на първите цигулки е заимствано от три широко използвани дотогава инструмента – ребек (базиран от своя страна на византийската лира и арабския ребаб), виел и лира да брачо
Едно от най-ранните описания на цигулката, включително на нейното настройване, е от книгата „Epitome musical…“ на Филибер Жамб дьо Фер, издадена през 1556 година в Лион. По това време инструментът вече е започнал да се разпространява из Европа. Цигулката бързо придобива голяма популярност както сред уличните музиканти, така и сред аристокрацията.

Но да се върнем отначало. Цигулката е музикален инструмент от групата на струнните лъкови инструменти заедно с виолата, виолончелото, а понякога причисляван е и контрабасът.  Има четири струни отстоящи една от друга на интервал квинта. Всяка от тях носи различен тон емоция и заедно с огромните ѝ технически възможности, правят цигулката най-близкият музикален инструмент до човешкия глас. Използва се в класическата музика, като солиращ и оркестров инструмент, в бароковата музика, жанрове като джаз, фолк и рокендрол. 

Тялото ѝ има крушоподобна форма, строго математически изчислена за създаването на акустичните ѝ характеристики. Това е инструмент, направен от над 70 дървени парчета, съединени заедно чрез залепване, а не заковаване. Тялото на цигулката е кухо като китара, за да работи като резонираща звукова кутия.Освен резонаторна кутия и струни, цигулката се състои и от шийка с гриф, охлюв с ключове, столче (магаренце), струнник, „душичка“. Прикрепя се с подбрадник към цигуларя.

Материалът, от който е направена всяка част има важна роля за звука на инструмента. Долната дъска на корпуса е предимно изработена от явор, а горната заоблена дъска най-често от смърч или червена ела с два f-образни звукови отвора. Грифът е дървена пластина от абанос. Чрез притискането на струните към нея се определя височината на тона.

Струните в миналото са били изработвани от биологични материали, предимно животински черва. Днес се използват по-често полиетиленови (перлонови), найлонови или метални струни. Лъковете се изработват от еластично дърво, а тетивата се изработва от косми на конска опашка или полиетиленови влакна.
Днес съществува аналог на класическата цигулка. Електрическата цигулка има твърдо тяло, което прави звъкът ѝ по-тих. Тя не е подходяща за класическа музика, но присъства в жанровете хип-хоп, джаз, кънтри и експерименталната музика.
Майсторите, изработващи цигулки, се наричат лютиери. Известни фамилии в този занаят са Страдивари, Гуарнери, Амати и Щайнер.
Но каква е магията зад цигулките Страдивариус?

В младежките си години Антонио Страдивари се занимава се със скулптура, после започва да рисува, освен това  прави гравюри върху дърво. Любовта му към цигулките го отвежда в ателието на Николо Амати – прочутият майстор лютиер. Страдивари работи безплатно за Амати и така учи занаята. През 1666 г. създава първата си цигулка. След стотици творения и експерименти с материала и формата, над половин хилядолетие цигулките му продължават да разказват за него.

Някога цигулката била народен инструмент, но с времето техниката на свирене се усложнила и от фолклорната среда започнали да се открояват виртуози, които радват публиката със своето изкуство. Още от времето на музикалния Ренесанс Италия е известна със своите цигулари, като Вивалди, Корели, Тартини, Николо Паганини, чието име е обвито в легенди и тайни.
Известни класически композитори, които пишат ярки цигулкови концерти и произведения са Бетовен,Брамс, Чайковски, Сарасате, Виенявски, Паганини, Прокофиев, Менделсон, Шостакович и много други.

Интересни факти за цигулката

  • Никой друг инструмент не се появява толкова често на известни търгове, за който се предлагат астрономически, най-често седемцифрени числа.
  • Освен Айнщайн – Чарли Чаплин, Бенито Мусолини, Марлене Дитрих, Бен Франклин и Анри Русо също свирели на цигулка .
  • Една от легендите зад гениалният Николо Паганини е, че сключил сделка с дявола, продавайки душата си за безкрайна виртуозност.
  • През 18-ти век е съществувала практика, при която при направата на цигулки била използвана кожа от обикновена бодлива акула.
  • Около никой друг инструмент не съществуват толкова легенди, драма, истории за смърт и любов.

Източници:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0
https://sportinsider.ru/bg/eastern-practices/interesnye-fakty-o-skripkah-chto-takoe-skripka-stroenie-i-funkcii.html
https://delphipages.live/bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BF-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/violin
https://adreanavramov.wordpress.com/tag/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/
http://art.blog.libvar.bg/izyashtniyat-zvuk-na-tsigulkite-stradivarius/
https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/06/04/nai-hubavite-cigulkovi-koncerti.963644
https://ladyzone.bg/laifstail/artbox/12-neveroiatni-fakta-ot-sveta-na-klasicheskata-muzika.html
https://makingmusicmag.com/famous-people-you-may-not-know-played-the-violin/

КАКВО СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ 2021

Последната година беше изключително вълнуваща. И тъй като всички под купола майсторят със сърце и въображение, няма как и този разказ да не бъде по-личен.

Ние създаваме една приказка… Ама наистина е приказка. Някъде между реалността и смелите мечти. Преди по-малко от година, на ул. Гурко, издигнахме дом за всеки творец и любител на изкуството. Този дом е изпълнен с енергия и хора с мисия – да възродят интереса към старите занаяти и изкуства, да внесат повече красота в живота на всеки докоснал се до идеята. Това е мисия BOGODOME.

Вече написах, че този път ще е по-лично. Ще ви допусна между белите страници на Дневника ми, за да ви разкажа за онези бели стени в сърцето на София… и в нашите, защото вярвам, че всеки прекрачил прага е оставил нещо от себе си в пространството. И то живее. 

Всяко начало е трудно. Чак когато се върнеш назад осъзнаваш колко неща са се променили, колко много хора, колко много нови цели. Но мечтата си остава една.

С Новата година дойде и Надето. Всички я познавате и без да знаете. Всяка визия, корица, подаръче с ръчички или гъбена къща е нейно дело. Ако сте минавали покрай изрисуваната витрина на Гурко, сигурно сте виждали момиче със синя коса, което седи над бял лист или търси Ъгъла с камера в ръка.

Но когато 2021г. започна още нямаше портал, през който да надникнете в този свят. Беше само мисъл. И то разбира се – в главата на Милко. Но сериозно, Милко, вече съм нащрек когато чуя “Сънувах как…и после…и накрая това…и това…”. 
С още няколко мечтатели забиха знаме и казаха “ТУК ЩЕ Е”. Втурнахме се да боядисваме и да издигаме купола на съзиданието. Веднага щом поставихме основите, Стейси, като я видите ще се замислите дали да ѝ поискате личната карта (младолика работа), но вътрешно е една пораснала организирана машинка, и само с два стола, един лаптоп и маса започна да пълни пространството с идеи, енергия и планове за световен ред.

Е, и с нови арт материали. През последната година добавихме към PENTEL продуктите си марките COPIC, OLFA, WORBLA, NEVSKAYA PALITRA, DRASKA, MOSKY и др. Снабдихме с инструменти артисти от цялата страна. Помня даже една конкретна поръчка как тръгна към Сливен…

…и тогава BOGODOME отвори вратите си официално. На 14-ти май. Имаше меденки навсякъде… и хора, много хора – приятели, познати, музиканти, художници, мечтатели, любители. Беше двоен празник. Празнувахме Началото и рождения ден на един артист, който е под купола от самото начало. Познавате Ели. С нея успяхме да осъществим поредица курсове по Калиграфия (в различни нива) в новото ни пространство, а през лятото стигнахме и до морската столица. Успя да запали десетки хора със своя занаят като им подари знания и посока. 

И вадехме различни идеи и изкуства от ръкава си. Проведохме първия курс “Илюстрацията в книга” с Мира Мирославова, “Първи стъпки в бродерията” с Олга Генадиева, “BOGODOME Коледа с букви и картинки” с Ели и Надето, готвим се и за курса “Цветни техники” с Петя Евлогиева през януари, а от няколко месеца провеждаме и редовни уроци по китара с Антон Димитров…или просто Тони, който ще ти пусне страшен дет метъл, а след това някоя класическа симфония. Тук се сещам за Юли. Той се грижи лекциите и курсовете ни да бъдат на професионално ниво. Дяволът е в детайлите. Запознах се и със супер свежото дуо Димитър Иванов и Павел Попов около проекта им Bold Dragons. В предстоящата година ще ги виждаме много често. *намигване*

Всички тези артисти и техните занаяти изпъстриха блога в сайта ни. Там ви разказахме за твореца и човека, за историята и същността на изкуството, с което се занимават и предават.

Крепостта BOGODOME пази картини и скулптури на художника Богдан Дюлгеров. Не се бях сблъсквала толкова отблизо с изобразителното изкуство, а те най-безмилостно ме хвърлиха в абстрактния свят… И благодаря. Когато окачиха картините белите стени получиха портали към други измерения. Няколко пъти експозицията се промени за тези месеци. Симбиозата им с нестандартните мебели, направени специално за пространството, създаде необикновената атмосфера и детското желание да пипнеш всичко, което видиш. Някои от творбите на Богдан откриха и нов дом. И колкото цвят живее върху платната, толкова цвят се вихри и зад тях. Катето е лилаво торнадо в човешки образ, което се занимава с организацията, социалните мрежи на Богдан и е връзката ни с художника.

BOGODOME ме срещна с много хора, но помня как се запознах с всеки един от тях. Например със Сабина. Името ѝ звучи топло, пък и тя самата е слънчева като юни, когато стана част от екипа. Влезе и веднага ни сложи в ред. Тя се грижи за пост плана и маркетинга, и ако ни следите във Facebook, може би, някъде между редовете, и вие вече сте я опознали.

Лятото мина бързо, освен седмицата когато Стейси беше отпуска. С Надето се постарахме да оставим BOGODOME там, където ни го завещаха. Толи също помогна тогава. Сега работим заедно. Освен рисуването на жезъли и митични създания, снима и монтира видео елементите за мрежите ни и прави засилка като график мениджър за музикалните уроци. 

Започнахме и ново начинание през октомври. Няма да познаете кой го сънува. В първите два епизода на подкаста ни “Петък – ден на майстора” ви срещнахме с Коко и Илин, Петя Евлогиева и Иван Стоичков. Идеята на проекта е да събере двама артисти от различна сфера на изкуството в разговор за препятствията, философски размисли и пътя им, прилики и разлики в занаятите им и нагласата към света. Редом с това ни разказаха забавни истории с полиция, теория за стереотипите и спомени от детството. Показаха човекът зад твореца.

Много се вълнувам и трудно се сдържам да не разкрия следващите ни планове, събития и артисти, с които ще работим. Скоро. Дотогава ще си правим равносметка… През последната година тези бели стени бяха убежище за всички ни. Бяха свидетели на цялата палитра настроения. Само, ако можеха да говорят. Зад тях се твореше, сплотяваха се хора, създадоха се песни и спомени (веднага се сещам за едни гофрети).
Просто имам чувството, че винаги съм познавала Надето, Толи, Стейси, Ели, Милко, Тони, Мицев, Катето, Юли, Сабина… целият екип и хора, които срещнах по пътя си тази година. А BOGODOME сякаш винаги е бил тук.

Иначе, аз съм Бори. Аз съм част от шума зад бялата завеса в галерията. Жужах около Стейси в онези празни времена докато качвахме продукти в сайта…вариация по вариация…цвят по цвят… . Пиша истории за творци и занаяти, и понякога свирим на въздушни инструменти с момичетата. Супер сила – питам по хиляда пъти.

Този, който ме познава знае, че малко говоря, но много думи мога да изпиша… Затова, имам предчувствие за 2022г. И знам, че другата година по същото време ще се видим тук отново, за да ви разкажа продължението на приказката за онези бели стени в сърцето на София… и в нашите.

Цветният свят на Петя Евлогиева

Може би познавате следващият артист. Може би познавате творчеството ѝ като илюстратор или като татуист. Но знаете ли откъде започва своя път и как открива призванието си? Защото ще ви върнем назад, между едни детски моливи и боички, за да ви разведем из нейния свят. Представяме ви нов цветен герой, който застава под купола на BOGODOME, за да твори.


„Здравейте, казвам се Петя Евлогиева! 
Определям се като изключително щастлив човек и затова, ако има нещо, което се опитва да развали това ми чувство, често бива сритано между краката. Имам прекрасен съпруг, 2 дъщери, кучета, котки, гекон и оранжерия с домати. Както всеки човек определящ се като краен щастливец, всеки ден рисувам и затова често ми казват, че съм художник!“

Основно занимание на Петя в момента са татуировките, които прави вече над 13 години. Но паралелно с това илюстрира детски издания. Личният ѝ проект – Лиска, заживява втори живот, тъй като преди години социалните ѝ профили биват хакнати и губи огромна част от подкрепата си. Освен активността ѝ в предизвикателства като Inktober, MerMay, Discember, DrawThisInYouStyle.. непрекъснато участва и в различни каузи.

Като малка Петя мечтаела да стане индианец или космонавт. Малко след това решила, че в Disney ще има местенце за нея и това я довело до анимацията в по-късен етап.

 „Още от малка си мечтаех, да бъда част от магията на анимацията. Затова рисувах ли, рисувах и вярвах, даже все още вярвам, че ако старателно работиш с много любов, нещата се подреждат. В моето семейство и мама, и тате имат усет към красивото, изкуството и ме насърчаваха доста. 

Спомням си как е лятото след втори клас и аз си играя с куклата. Реших да ѝ направя чанта за училище и старателно изработих миниатюрен комплект учебници, точно като моите, като илюстрирах всички корици и основните им  страници. Мисля, че реакцията на мама е това, което завинаги ще помня. И сега супер се умилявам като си помисля, колко е важно да подкрепиш едно малко човече, в това, което обича, и да му придадеш смисъл. Тя показа на тате комплекта и заедно ме заведоха в школата по изкуства.

След като ме записаха на уроци по рисуване- самата среда на будни, устремени малки художници, и разбира се моята преподавателка Рени Петрова, изградиха у мен едно усещане за принадлежност, към специална група. Рени успя да запали пламъчето във всеки от нас и то да грее по пътя ни и до днес.“

След средното си образование и школата по изкуства продължава в НБУ в специалността Анимационно Кино. Този етап я поставя в творческа среда, заредена от  амбициозни, развиващи се хора. Работата ѝ в Gameloft, „Златната Ябълка“, и най-вече срещата ѝ с колеги татуисти от целия свят, обогатили знанията ѝ от практическа страна. „Толкова талантливи хора има около нас, само се надявам, че ще успея да се срещна и да уча от тях. Чувствам, че имам усета и нуждата да уча, но понеже не е протекло в много последователен ред, имам доста да наваксвам.“

А каква част от ежедневието ѝ днес заема този занаят?

„Ох, ами може би към 10-12 часа на ден минават в рисуване. Една част в подготовката на проекти за татуировки и тяхното изпълнение, а когато се прибера, започвам своята 2-ра дейност- илюстрациите. Мисля, че за последните 20 години няма ден, в който да не съм рисувала, като тук слагам съзнателно пътуванията си и почивките на море, планина, дори престоите в болница.“

Освен татуировките, за които Петя казва, че я определят най-силно, има осъществени проекти с няколко издателства. С изд. Рибка издават „Ангелчета за заспиване“, „Русалски игри“, „Кутията за първокласници“, настолната игра „Не се сърди жабче“. За работата си върху играта споделя, че е било изключително забавно и любимо. До преди дни имало трудности в производствената си част, но вече е налична в книжарница „Рибка“. Очакваме преиздаването на трите книжки на Лиска с изд. Соки и Моки, като на 2-ри декември беше представянето на първата от поредицата – „Коледата на Лиска“. А съвсем скоро излезе и първата книжка с изд. Вижън Букс – „Звезделан и приключението с вулкана Там“.

Но кой е проектът затруднил най-много Петя?

„Всеки нов клиент за татуировка, с който трябва да се опознаем, харесаме и да ми гласува пълно доверие. Все още, татуировките за мен са най-трудното и отговорно нещо и като техника, и като работа с предизвикателства. Често за съжаление не го казвам във вдъхновяващия смисъл.“

Пошушна ни и за какво да бъдем нащрек. В момента работи над няколко нови проекта за книжки, заедно с подготовка за самостоятелна изложба през идната година, която ще има основна и обединяваща тема. Петя, следим те…!

„Вярвам, че най-важният въпрос, който всеки един от нас си задава е „ Аз щастлив човек ли съм?“. Вярвам обаче и, че ако си го задаваме твърде често, то може би се съмняваме мъничко в това. 

Затова, аз разчитам на интуицията си. Всеки път, когато кажа ДА на нещо, което не обичам, реално аз казвам НЕ на друго, което обичам (времето ми за йога, за разходка в планината, за семейството ми, за нов вълнуващ проект). Затова се уча, как да пълня живота си с неща, които искам, а не с тези, които трябва. Мисля, че това е нещото, което ме „движи“. Когато си майка знаеш, че ти си ядрото на семейството, още по-добре знаеш, че единствената движеща сила е добротата, а тя започва още от това първо да бъдем добри към себе си, за да можем да сме добри и към другите.

Светът на артистите и реалността понякога се сблъскват. Но къде е балансът и дали се постига?

„Не мисля, че някога ще постигна баланс в това. Просто се научих, че понякога ще слушам артистичната Петя, а понякога онази, която плаща сметките и се вози в метрото. Защото виждам, че те си живеят чудесно в мен, просто не трябва да си избирам, която от тях съм аз.“

Съвсем скоро ще ви разкрием какво готвим с Петя под купола, но със сигурност ще направим света по-шарен и забавен. Ще ви въвлечем в приключения в страна на чудеса, които сами ще създаваме и творим.
Екипът ни се разраства и нямаме търпение да ви разкажем за всички предстоящи събития и артисти, с които споделяме мисията на Bogodome. А следващата глава в приказката се казва Петя Евлогиева.

Следете работата на Петя в Intsagram и Facebook:
https://www.instagram.com/petjaevlogieva/
https://www.facebook.com/petya.evlogieva

Bold Dragons политат към нови дигитални светове

Търсенето на красивото е душевен рефлекс още от заформянето на човешкото съзнание. Носено от времето, изкуството оставя следи по пътя си. Доказателство за устойчивостта на традицията и вкоренената потребност е паралелния живот на първите и съвременните инструменти на творческата мисъл. В дигиталната ера творците създават върху таблет светове и истории по-реални от всякога.

Представяме ви от близо едно интригуващо и енергично дуо визуални артисти. Кои са “Bold Dragons” , откъде започва всичко и кога да очакваме първата им изложба?

Димитър Иванов и Павел Попов са двама млади автори, които творят и се развиват в сферата на дигиталното изкуство от момента на неговото навлизане у нас. “Bold Dragons” е новият им проект, който цели да надмине границите на въображението, перифразирайки установените академични техники и изразни средства в контекста на дигитализацията днес, за да достигне до съвременния човек. Основен инструмент на дигиталното изкуство са цифровите технологии. Това трансформира много традиционни дейности – рисуването, скулптурата и музиката, придавайки им нови измерения, като ги прави неделим елемент от заобикалящия ни свят. 

Все по-често ще чуваме за “Гордите дракони” през идната година, когато подготвят и първата си изложба. Картините, част от проекта на тема “Кралства”, ще може да видите на експозиция, която ще се осъществи в пространството на Bogodome. 

Изображение: Cavlary – Димитър Иванов

Връщаме се назад, за да се запознаем с хората зад проекта, да вникнем в концепцията и пластовете оформили “Bold Dragons”.

Двамата се откриват още като ученици на курс по рисуване в ателието на графика и художник Борислав Кузманов. Разменят аудио касети, силно ги свързват музиката и изкуството, и така до ден днешен. 
Павел рисува от съвсем малък. Произлиза от семейство на музиканти, което държало на всеки вид изкуство. “Нашите са ме оставили да се развивам в посоката, за което съм им много благодарен.” И Димитър споделя за първичното си и интуитивно свързване с рисуването: – “Мога да кажа, че изкуството е присъствало винаги и съм благодарен за цялата свобода и подкрепа на хората около мен – да творя !”

Изображение: Flag Bearer – Павел Попов

Flag Bearer - Павел Попов

Завършват Национално Училище по Изкуствата “Добри Христов” град Варна, със специалност Графика. Павел проявява интерес към специалността Метал в Националната Художествена Академия, докато Димитър се насочва към Анимация в НАТФИЗ, а след това и към Рекламния дизайн в НХА. 

За ярките случки, които ни тласкат по предназначените за нас пътища…

Димитър: – “Една котка нарисувах като малък! Да, не е особено невероятно, но за мен е момента, в който това предопредели всичко!”
Павел: – “Гладните дни в края на следването в Академията. Моментът, в който си на прага да избираш, дали да се върнеш при мама и тати, или да вадиш хляба си с това, което можеш и си правил досега. Това мисля, че ме пречупи и промени доста.“

Павел започва работа във Филмово студио “BUFO FILMS”. Там взима участие в редица филмови и телевизионни продукции като художник на филмови декори и колажи, концептуален артист и илюстратор. По-късно през 2012г. – 2013г. се премества в BonArtStudio, където e концептуален художник и илюстратор до днешна дата. Паралелно работи по редица лични и общи проекти в страната и чужбина.
За известно време Димитър работи като дигитален художник, интерфейс дизайнер, концептуален артист и илюстратор в “Империя Онлайн”. От 2015г. до този момент работи като сториборд и концептуален художник за Worldwide FX към Киноцентър Бояна. Главен сторибордист на филмите: Criminal, Hellboy – Rise of the Blood Queen, Hitmans’ Bodyguard, Rambo V. Също така създава множество сторибордове за телевизионни реклами и музикални видео клипове. От май месец тази година, Димитър започва и като Character артист в UBISOFT.

Двамата са едни от основателите на фестивала за дигитални изкуства “FUTURO” град Варна, както и едни от създателите и членове на арт бандата “Four Banners ”.

Изображение: Queen Human – Димитър Иванов

Queen Human - Димитър Иванов

Разговаряме с тях за изкуство, стремежи и дракони…

В кой момент усети дигиталното изкуство като “твоето нещо”? Конкретен момент или пик на идея през времето?

Димитър: – “Малко общо ще отговоря, но просто не деля тези моменти като конкретика,  а по-скоро като естествен път! Дигиталното рисуване е просто съвремие, но както показва и практиката – само, ако е облегнато на традиционните основи е сполучливо. Двете неща са неделими и постоянно преплитащи се! Та и за мен е така! Иначе идеи много и вече гледам/е да ги реализираме, защото времето е ценно, а и вярвам, че има какво да покажем и оставим след нас!”


Павел: – “Когато със Слави Петров решихме, че ще си правим собствено заглавие. Започнахме да правим първата си самостоятелна игра, която така и не се реализира, но ни отвори очите за това, как работи индустрията и ни запали жестоко да натискаме в сферата.”

Изображение: Moon City – Димитър Иванов

Кое оформи стила ти и тематиката, на която твориш в дигиталното изкуство? Какво те вдъхновява, какво рисуваш и изразяваш?

Димитър: – “Оформиха ме приятелите и изкуството, с което те ме обграждат, освен личните ми търсения, разбира се. Киното и компютърните игри имат също сериозна роля!  Фентъзи темите винаги ще са в центъра на сърцето ми, но смея да твърдя, че няма тема, по която не бих творил.
Павел: – “Определено фентъзито и игрите, които съм играл през годините са ме засилили в посоката. Харесвам също криминални, хорър истории. Вдъхновяват ме заплетени, леко психо сценарии. Не-скучни неща. Харесвам да ми е оплетено и необяснимо нещото, което гледам или чета. Да има дълбока символика. Иначе бих искал да рисувам във всякакви стилове и да не се ограничавам.

Изображение: The King – Павел Попов

The King - Павел Попов

Проект, който те е затруднил най-много?

Димитър: – “Личните неща са най-трудни – Four Banners и Bold Dragons са трудни но сладки и там смея да твърдя, че доста усилия съм хвърлял и ще продължавам!”
Павел: – “Four Banners си беше такъв проект, но като видиш наредените картини и усмивките на хората си е кеф.” 

Какво виждаш в бъдещето за “Bold Dragons”?

Димитър: – “Надеждата ми е да не сме просто разпознаваеми и популярни за ден-два, а да оставяме вълнение след себе си. Ще се постараем да сме вдъхновяващи и смятам, че това ще донесе щастие на нас като творци! Виждам и албум в бъдещето, ама хайде засега, това е достатъчно.”

Павел: – “Bold Dragons ще е платформа за различни проекти. Планирали сме и продукти с това заглавие. Искам всичко да ни е пипнато. Бавно и методично да даваме на хората готино съдържание и да останем с това име за бъдеще.”

Освен за работа говорим за нещата от живота и колко е близка реалността, в която живеем до тази, която създаваме…

Кое е нещото, което те кара да не спираш?
Димитър: – “Егоистичното чувство на задоволство от творбата ми, което само след миг се заменя с едно палаво „още по-добре може да стане…”
Павел: – “Ако спра, няма кой да свърши тая всичката работа.”

Изображение: The Oracle – Павел Попов

The Oracle - Павел Попов

Къде е балансът между “мечтателя-артист” и реалния живот за теб?
Димитър: – “Така зададен въпроса звучи като противопоставяне между двете. За мен е тъкмо обратното – двете не са ли ръка за ръка, ще си пречат. Ще си позволя да цитирам Кольо Карамфилов по темата „Надежда, па да поникне дърво! И когато цъфтят цветовете му да са усмивки!”.
Павел: – “Балансът може би се крие там, когато се разтоварваш от битовизмите, да не си внушаваш чувство за вина. Също да не оставяш реалния живот прекалено много да те завладее. Не съм най-добрия в това и все още не знам напълно как става.”

С нетърпение чакаме момента, в който ще можем да видим отблизо работата на “Bold Dragons” през идната година. Има още много какво да си разкажем – за фигурите, от които са черпили и черпят вдъхновение, както и  за бъдещите им планове. Дотогава се насладете на творбите, които споделят в профилите си. 

Димитър Иванов:
ArtStation – Dimitar Ivanov
Dimitur Ivanov | Facebook
https://www.instagram.com/ka.pi.tan/
Павел Попов:
ArtStation – Pavel Popov
Pavel Popov | Facebook
https://www.instagram.com/pavel_popov_sixzero/
Bold Dragons:
https://www.facebook.com/bolddragons

Мира Мирославова между приказките и реалността

В сърцето на София, зад изрисуваната стъклена витрина на ул. Гурко, се събира цяла една вселена. Задвижва се от артисти, които искат да предадат любовта и интереса към тяхното изкуство или занаят, на всеки, желаещ да влезе в този свят. Днес ще ви представим отблизо Мира Мирославова, а тя ще ви разкаже за баланса между реалността и въображението.

“Повечето хора сме били възхитени от детските ни книги и сме обичали да ни четат, докато растем. Но забелязах, че при мен тази любов беше по-силна отколкото при връстниците ми. Дължа го на родителите ми, които държаха да четем много. Самите те не тръгваха никъде без книга в чантата.

Прекарвах часове в разглеждането на илюстрациите в книгите, които имахме вкъщи. Представях си истории с тях, дори и да не разбирах какво пише, развивах сюжети, които вече знаех… И това така и не ме напусна.”

“Най-ранните ми спомени са свързани с рисуването. То е сериозна част от съществуването ми, като дишането.”

Тази страст я води до Manchester Academy, Англия, където изучава дизайн на текстил и литература. Основният ѝ фокус остава илюстрацията, в която трупа опит от работата си с международни издателства и компании като HarperCollins и Penguin Random House.

“Смятам, че човек не бива да се ограничава. Да имаш поглед в различни направления на изкуството, носи освен наслада, но и необходими знания да ставаш по-добър в това, което най-силно те вълнува. В този смисъл се определям като визуален артист и имам опит като сценограф, дизайнер, шивач и ретушьор. Старая се да правя почивки и да имам други хобита, за да държа този пламък жив, за да имам какво да разкажа, когато седна пред листа”. Но с илюстрацията остават най-дълбоко свързани:
-“На нея мога да разчитам, тя ме разбира и разговорите ни са винаги интересни.”

Първата книга, която илюстрирах беше “Принцесешки истории и други необикновени случки” на изд. Рибка, автор – Катя Антонова. Усещането – абсолютно сюрреалистично. До този момент това беше огромна мечта и тази възможност ми се стори като най-якото нещо, което ми се е случвало. И все още го вярвам. Помня няколко мига в живота ми, в които съм подскачала от щастие и това е един от тях. Особено, когато книгата беше излязла от печат и я взех за първи път в ръце. В този ден започваше Капана фест в Пловдив и с брат ми хванахме автобуса. Изключително много му благодаря. Той винаги е бил сериозна подкрепа в моя път като илюстратор. Било то да ме слуша как мрънкам, че не харесвам как съм нарисувала нещо, или да носи книги до Пловдив.”

Най-ценения проект за Мира са Приказките на Братя Грим, който успя да осъществи тази година с изд. Колибри, оформление – Кирил Златков. “Изключителна привилегия беше да илюстрирам тази книжка, защото са любимите детски приказки, с които съм отраснала, и то точно с превода на Димитър Стоевски. Това е вторият момент, който си спомням да съм подскачала от щастие.”

Няколко книги са затруднявали Мира в процеса ѝ на работа, но едновременно с това споделя, че именно от тях е научила най-много. За нея трудностите са напълно естествени и очаквани, а спохождащите уроца – изключително важни.

От 2020г. Мира е част от екипа на CAT Agency, а от тази година, съвместно с Bogodome, ще осъществи и въвеждащ курс в съвременната магична илюстрация, включвайки своя интерпретация. 

Но как се балансира между реалния и въображаемия свят? 

Реалността е трудна за комбиниране с артистичността, която не винаги е добре приета, и понякога е жизненоважно за нея да престои вкъщи, за да излезе отново по-силна. Трябва да бъде подхранвана със стойностна литература, кино и музика. Имам щастието да работя като илюстратор и понякога това значи, че трябва да подхождам към работата си като свършване на някаква задача за деня.”

“Когато сме притиснати от времето, когато имаме прекалено много неща за вършене, артистичността често остава на заден план. Тогава си поемаме въздух и правим каквото е по силите ни. Знаем, че не всичко, което правим ще ни издигне в собствените ни очи. Това не е лошо. Всичко е опит, от който трябва да се учим. И разбираме какво да не правим следващият път.”

Екипът ни се разширява, с всеки творец и приятел, споделящ мисията на Bogodome. Съвсем скоро ще можеш да се запознаеш с Мира, с нейния опит и талант. Под купола на съзиданието ще поемем към поредното артистично приключение. Ще изградим магичен свят с приказни герои и сюжети. Ще материализираме въображенито си. Ще разказваме приказки без думи.