Изкуство без измерения – Ралица Георгиева

Глината е един от най-интригуващите и интуитивни материали, с които човек може да твори. Затова под купола уроците по керамиката и грънчарството привличат малки и големи, за да измайсторят първите си изделия. Вече Ви запознахме с Борис и Марта. Днес Ви представяме друг ярък със стила си представител на това древно изкуство и занаят.

„Казвам се Ралица Георгиева, рисуването във всичките му форми е голямата ми страст. Обичам да експериментирам в различни жанрове, техники и направления, да ги смесвам и да намирам връзките между тях. Вярвам в голямата цел на изкуството – да ни подтиква да се замисляме, да търсим и да се осъвършенстваме. В личен план съм щастливо омъжена, майка на три деца и семейството ми определено е най-ценното което имам.“

Като дете искала да стане археолог и изследовател. Но се влюбва в рисуването и родителите ѝ подкрепят желанието ѝ, записвайки я в школата по рисуване в родния ѝ град.
„Помня, как отивайки на училище, си представях колко хубаво би било, да обърна реда, да прекарвам целия ден в школата и само два часа в училище. И когато разбрах, че има гимназия по изобразително изкуство, беше направо като сбъдната мечта, веднага избрах да кандидатствам там.
Човекът за когото искам да разкажа е Рени Петрова. Когато пишем биографията си, никога не споменаваме детските школи в читалищата, те са „детска работа“, не звучи гръмко и авторитетно. А за мен именно там се разкри магията на изкуството. Рени беше създала неповторима творческа среда и общност, където се научихме не само на технически знания и умения, а най-вече на любов и разбиране към изкуството, стремеж към развитие и споделеност.“

През 2007 г. завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, със специалност “Графика”. В 11-ти клас участва в симпозиум по керамика, където запалва интереса си към работата с глина. Привлича я всеобхватността, пластиката, живописта, графиката и възможностите от различни техники и изразни средства, които съдържа керамиката в себе си. Това я води до Националната художествена академия в град София, където завършва „Керамика“. През 2008 г. участва в артистичната резиденция „Сфумато“ на фондация Кжижова, Полша, където подготвя и реализира първата си самостоятелна изложба. По-късно, завървшва и магистърската си степен със специалност „Фотография“. 

За любимите си проекти ни сподели за участието си в благотворителни творчески работилници за деца лишени от родителска грижа, бежанци или хора в неравностойно положение: – „Несъмнено това са проектите които са ми донесли най-голяма удовлетвореност и чувство за добре свършена работа. Разбира се имах своите трудности и предизвикателства, но накрая, това което остава в спомените са много, много, много усмихнати лица и усещането, че си „предал нататък““.

А за любимата ѝ част от работата …: – “Първата ми асоциация е отварянето на пещта, има тръпка, защото винаги има изненади, понякога добри, понякога – не , определено е вълнуващ момент. Но като се замисля, всяка част от работата е уникална, и идеята с момента „АХА“ когато разбираш, че това е което искаш да кажеш, и техническата част, в която се появяват предизвикателства и трябва да намериш най-подходящата стратегия за конкретната идея.”

Сподели ни, че съвсем скоро заедно с мъжа си ще имат свое ателие, което ще превърнат в творческо убежище. Очакваме няколко по-мащабни проекта, които задържала за този специален момент.

„Когато не работя, обичам да съм сред природата. В гората се чувствам у дома си, спокойна и свободна. Планинските преходи определено са любимата ми почивка. Мечтая си за Ком-Емине, преди години, вървяхме по маршрута до вр. Ботев и много искам да направя целия преход. Всичко друго, което правя, е под една или друга форма свързано с изкуството. Обичам да експериментирам в различни направления, а не мога да бъда и керамик и фотограф, и график едновременно така че, някои неща минават в графа „хоби“.

Обичам да събирам приятели на творчески уикенди и да изпробваме нови неща, да обменяме опит. Правили сме си, например ръчна хартия, батик, ямно изпичане на керамика, много по-различно е от уединената работа. Създава се силна творческа атмосфера и усещане за свързаност и принадлежност, много са ми любими тези срещи.”

Можете да последвате Ралица Георгиева и нейното творчество в Instagram: https://www.instagram.com/ralli.georgieva/?igshid=NTc4MTIwNjQ2YQ%3D%3D

Дзен градинките на Естер Капрелиян

Не е тайна, че подсъзнанието ни е свързано с изкуството. То може да бъде израз, терапия или предизвикателство. Източният свят е извор на учения и практики, които балансират ума и духа на човек чрез творческа дейност. Това е само загатване за предстоящите събития в Bogodome. Днес Ви представяме Естер Капрелиян – артист-лектор, който ще Ви въведе в изкуство с философия. 

„Здравейте, казвам се Естер. Обичам да създавам красиви неща, които да носят положителен заряд, хармония и усмивки на хората.“
Завършва Френска филология и Мениджмънт на туризма, като за кратко живее на остров Корсика, докато пише дипломната си работа. По изкуството и природата се запалва рисувайки картички за специални поводи и хора, и “хващайки” си за вкъщи растения от градинките.
„С увеличаване на отговорностите в живота, осъзнах, че трябва да ценим всички видове изкуство, които ни карат да се чувстваме отново деца, позволяват да бъдем непредсказуеми и ни помагат да се бъдем отново в хармония с природата и себе си.“

Естер ни разказа за необикновеното си хоби, което се превръща в занаят и още нещо.

„Случка, която е повлияла на интереса ми точно в тази сфера е може би пътуването до острова на 1000-та храма в Индонезия, където доминира спокойствието, минимализма и хармонията, които искам да пресъздам като емоция, чрез това което създавам. Може би и преди това бях запалена по източната култура, но тогава тази страст се доразви. Това което остана е влечение по декорирането, вкарването на елементи в източен стил навсякъде, където мога, както и интерес към цялостната философия на живот. В декорирането на мини Дзен градинки открих този простичък начин за ребалансиране на ума, и в същия момент – създаване на изкуство.“

Традиционните Дзен градинки са отражение на японската култура. Те стават място за връзка с природата, за медитация и вслушване на вътрешното си аз, малък оазис в забързаното ежедневие.

„Темата за балансирането на ума и тялото е лична за мен. Минах през  различни йога практики, медитация, рисуване и  танци. Вероятно всеки е минал през такъв период през пандемията – на осъзнаване, премисляне и промяна в навиците.
Когато започнах да се занимавам с аранжиране на растения, просто ми харесваше, не осъзнавах, че съм открила още един начин за разтоварване от проблеми. Впоследствие научих, че това хоби подобрява настроението, концентрацията и менталното здраве като цяло. Ако пък посадените растения поставим в близост до нас в офиса, ще се радваме на повишена продуктивност и креативност. Последващите грижи за тях ще ни донесат усещане за спокойствие, мир и връзка с природата.  Зигмунд Фройд казва по темата “Цветята са спокойни за гледане, защото нямат нито емоции, нито конфликти”.“

Всички започва когато Естер искала просто да декорира празно пространство вкъщи по различен и артистичен начин. Не открива решения, затова се справя сама. Така се ражда първата ѝ градинка и страницата ѝ в Инстаграм „Би Дзен“, с която иска да предаде идеята на повече хора.

„Моя прочит при създаването на самата градинка е малко по-различен. Освен стандартните елементи (камъни, пясък, мъх), аз добавям сукулентни видове и други керамични декорации, които я правят не толкова минималистична, като оригиналната. Въпреки това, държа на някои основни принципи като използването на естествените материали, асиметрията и пресъздаване на по-реалистични пейзажи. Пясъкът и греблото са важна част, която рядко пропускам да добавя. Чрез него се създават различни форми, най-често вълнообразна, която символизира течаща вода,  а самото издълбаване и след това изравняване на пясъка, също е с терапевтичен ефект.“

„Смятам, че точно заради тази част, някои от видеата, които качих, добиха популярност и привлякоха последователи от цял свят.
Това което най-много ценя в момента е,  че с времето страничката е станала отражение на мен и е заредена само с положителна и дори мотивираща енергия.“

Сподели ни за новите си идеи включващи смола и риби кои, които скоро може да видим. Открийте и последвайте „BE•ZEN“ в Инстаграм: https://www.instagram.com/be.zen.gardens/?igshid=MzRlODBiNWFlZA%3D%3D

Ирена Иванова представя своя занаят под купола на Bogodome

Плетенето съществува откакто хората започват да изработват дрехите си сами. Днес, този занаят се е превърнал в изкуство заради възможностите си, различни техники и красива изработка. В следващите редове ще Ви запознаем с още един артист, носител на традицията и майстор на занаята.

„Казвам се Ирена Иванова. Родена съм в Плевен, но живея в София от 2007 г. Занимавам се с ръчно плетиво от четиригодишна, което ми дава увереност да си мисля, че съм натрупала доста голям опит в плетенето.“

Като малка мечтаела да стане балерина. Танцувала в балетна школа и си се представяла в музикално амплоа, но най-силно я завладял дизайнът на плетива.

В детството си лятно време бях на гости на село. Бабите се събираха на седянки. Гледах ги как обработват преждата, която е току що остригана от овцете. Виждах и участвах в целия процес на изработка, което ми се струваше много интересно. Вероятно там съм била “омагьосана“. Точно там започнах първите си дизайни – плетях пуловери на куклите.

Един от най – ранните ми спомени е как отивам на детска градина с кука за плетене и кълбо прежда. Първоначално да плета ме е научила майка ми, а като по – голяма съм придобила покрай нея и знания за разкрояване на дрехите. Тя обичаше да шие дрехи и покрай нея съм „крадяла“ занаят.“

Любимият ѝ проект остава първата екипна работа с дизайнери. Заедно изработили плетено сако от кожа – новаторска и уникален дизайн.
„Обичам да работата с дизайнери. С тях тя е винаги трудна и отговорна, а това ме предизвиква да творя. Те си мислят , че ме „мъчат“, но това е доста удовлетворяващо за мен.
Любимата ми част от работата е когато клиентът види за пръв готовото изделие. Иначе всяка част в процес има своето очарование. Като се замисля, най – вълнуващо е когато планирам даден проект.“

„При мен професията и хобитата ми малко или много се преплитат. От известно време имам идея да събера на едно място всичко, което знам за ръчното плетиво, комбинирано с любимата ми марка прежда, както и мои проекти. Разработвам сайт, който да представи това на публиката.“

Природата като изкуство и призвание

Под купола предстоят нови вълнуващи събития и обучения! Запознай се с най-новия лектор в Bogodome, за когото “срещите с природата са като срещите с изкуството”. Списъкът ни с изкуства и занаяти се увеличава, добавяйки предстоящите курсове по … градинарство.

“Казвам се Мирела Георгиева, по образование съм еколог, отглеждам различни растения, обичам природата и се вълнувам от опазване на биологичното разнообразие.”
Като съвсем малка мечтаела да стане моден дизайнер, но когато разбира през ученическите си години, че има професия еколог, разбира, че това е нейното призвание.

“Дните от детството ми, прекарани в дворовете на двете ми баби са били първите ми моменти сред природата. В тези дворове с техните градини, цветя, лозя, кокошарници, са били първите ми „експедиции в дивото“ и първите ми градинарски експерименти. Както повечето деца, съм имала книжки с животни, водили са ме в зоологическата градина. Срещите с природата са като срещите с изкуството и като деца всички сме били артисти, художници, учени и изследователи, така че всеки има заложби да се отдаде под една или друга форма на изкуство и наука.

Срещите с природата са като срещите с изкуството и като деца всички сме били артисти, художници, учени и изследователи, така че всеки има заложби да се отдаде под една или друга форма на изкуство и наука.
Както много други хора, през последните години се запалих по отглеждането на растения. Отглеждането на растения в домашни условия е отличен начин да възстановим и поддържаме връзката си с природата, който не изисква големи инвестиции на време и средства. Създавайки свое „диво“ кътче у дома се упражняваме да наблюдаваме и разбираме.”

Завършва Екология в Софийския университет. Работила е като еколог в един от районите на Столична община, а когато има възможност участва като доброволец в различни проекти и дейности с природозащитна насоченост.

“Преди няколко години с половинката ми бяхме доброволци в асоциацията Plantar uma Árvore в Португалия. Живеехме в хижа в гората близо до Синтра с други доброволци от различни страни. Почти всеки ден имахме събития на терен с групи хора, по време на които заедно засаждахме местни видове дървета и храсти, характерни за Средиземноморието и контролирахме разпространението на инвазивни видове растения.

Участниците в тези дейности бяха най-различни – понякога имаше ученици, друг път служители на частни фирми, за които засаждането беше част от тимбилдинг, а през почивните дни обикновено идваха хора от близките градчета заедно със семействата и приятелите си.
Беше чудесен опит в работата на открито сред природата и с местните общности. Беше страхотно да виждаме как банкери, мениджъри, маркетинг специалисти и дигитални номади копаят, калят се, смеят се, потят се и садят дръвчета или изкореняват плевели. Усещах как работата със земята е най-истинската и смислена. Струва ми се, че всеки инстинктивно знае какво удоволствие и удовлетворение носи контактът със земята и с растенията, но често човек го забравя.”

Разказа ни за миналогодишна своя инициатива, с която събира група приятели за ботаническа разходка в гората с наблюдения на различни организми, с бавно темпо, кратки беседи, въпроси и дискусии:
“Все ми казват, че съм като елф и сред природата забелязвам неща, които останалите подминават. Беше голям успех, казват, че когато са сред природата още се сещат за растенията, които сме видели и за явленията, които сме обсъждали. Вълшебно е, когато човек се усети, че природата не е декор за разходки и снимки, че там тече истинският живот със своята съвършена логика, със своите борби, проблеми, безброй взаимоотношения и решения. Животът в града не винаги ни осигурява този така необходим контакт и понякога трябва да положим усилие, за да го поддържаме.”

А за любимата ѝ част от работата си ни отговори:
– “Когато успея да покажа на някого нещо, което да го изуми и впечатли. Обикновено са неща, които са пред очите ни, но не сме ги забелязвали или не сме знаели какво означават. А светът на растенията и природата изобщо е толкова измислен и невероятен, че на човек не му трябва фантастика, не му трябва собственото му въображение – имаме на разположение неизчерпаем архив от форми, комбинации от цветове, механизми, изобретения и изображения. Пред нас са доказалите се решения на всеки възникнал проблем и конфликт. Ако някой е закъсал за артистично вдъхновение, задължително трябва да се огледа в растенията, в гъбите, в насекомите, които го заобикалят.
Другата ми любима част е, когато аз открия нещо изумително и невероятно за първи път.

В момента е част от екипа на Катедра Екология и опазване на околната среда в Софийския университет, редом със свои преподаватели, които са били важни и вдъхновяващи фигури в живота ѝ.
В работата ми искам да помогна за създаването на по-приятна и стимулираща среда за обучение. Бих искала студентите да се наслаждават на дните си в университета, да виждат възможностите за придобиване на опит и реализация, които стоят пред тях, както по време на обучението им, така и след завършването им като специалисти в сферата на природните науки.“

“В Bogodome бих искала да открия за любопитните връзките между растенията, които отглеждаме вкъщи, биологично разнообразие в растителния свят и творческото вдъхновение, което можем да черпим от него.”

През свободното си време обича да пътува, да прекарва време с близките си, да готви и да слуша музика. В града, открива красотата в пазарите, битпазарите, в които открива съкровища втора употреба, уютните кафенета и парковете.
“Периодично експериментирам с нови хобита – танци, рисуване, фотография. Последното е плетенето на една кука, което лесно комбинирам с други занимания (и е свързано с това да си избирам пухкави, цветни прежди) и вероятно затова се установи по-трайно в ежедневието ми.”

Изкуството да забавяш времето

Фотографията е изкуството да видиш красотата в светлината, в детайлите, в мрачната сутрин или уличката, по която минаваш всеки ден от години. Спираш дъха си, за да оставиш следа, която да остане дълго след избледнелите спомени. Днес ви представяме човек, който ще забави времето и под купола на Bogodome.

„Здравейте, казвам се Иван Стефанов, на 24 години съм, от София, занимавам се с фотография и история на изкуството. Завършил съм в Художествената академия и имам интерес към лентовата фотография, музиката и киното“.
Привлечен от снимки на совалки, като малък Иван искал да стане космонавт. С времето този интерес се насочил към история на изкуството. През първите курсове на гимназията се запознава с класическото кино. Открива романтичното усещане, което му носи лентовата фотография, и започва да посещава фотолабораторията в Художествената академия. Израства в артистично семейство на двама преподаватели, занимаващи се с изобразително изкуство.

„За интересът към фотографията е отговорен баща ми, който ме заведе на прожекцията на „Фотоувеличение“. Мисля че, преживяното в тъмната зала, радикалното съчетание между Джеф Бек, който чупи китарата си в земята и екзистенциалния фотограф, който разкрива убийство, отведоха моя революционен юношески дух към концептуализма и интегралната за него – фотография“.

Появата и развитието на фотографията е дало много силно отражение върху процесите в изкуството през миналия век. Отделно, като запален почитател на живописта, намирам фотографията за чудесна алтернатива да реализирам идеите си, въпреки липсата на талант да рисувам. Почти се шегувам за рисуването, тъй като съм завършил Приложната гимназия и ми се е наложило да се понауча, но винаги съм предпочитал да гледам картини и да снимам, пред това да опъвам платно на подрамка и да бърша с парцал“.

Освен влиянието оказано от баща му, ни разказа за преподавателите си Иван Кюранов, Генади Гатев и Росен Тошев и за вдъхновението, което получава от Сезан, Матис, Дерен, Руо, Ротко и Мондриан, Клод Лорен, Джон Констабъл, Никола Пусен, Камий Коро, Калдер и Бугеро, както и от канадската и американска фотография от последния половин век.

В гимназията заснема няколко кратки филма, благодарение на един от които печели възможност да пътува по „Еразъм“ в Италия. Още като студент преподава и води серия от лекции:
„Докато бях студент в първи и втори курс по „Изкуствознание“ работих като гид в Националната галерия – „Квадрат 500“. Работил съм с различни групи – деца, дипломати, ученици в художествени гимназии, дори хора, които се подготвят за приемния изпит. Миналата година имах удоволствието на няколко пъти да преподавам „История на изкуството“ по заместване в Приложната гимназия (НГПИ „Св. Лука“) и съм водил серия от лекции по история на изкуството в Димитровградската галерия“.

През 2018-та инициира и работи като редактор в в онлайн списание за художествена критика – „Ficus“, в което публикували статии за изложби и коментари по съвременни събития. Продължава да участва в критически дискусии и да публикува в научни сборници и списания.
А в началото на 2023 г. открива самостоятелната си изложба “Антидзен” в пространството на „One Gallery“
:
„Тази изложба е голям проект, защото снимките са режисирани и серията е подготвяна повече от година. Локациите, актьорите, облеклата, осветлението и дори филмите, на които са заснети кадрите, са внимателно подбирани и след дълга селекция са реализирани специално за пространството на галерията. Всичко е заснето на средноформатна лента, сканирано в професионална лаборатория и представено широкоформатно“.

Разказа ни история за работата си по време на снимката „Почивка на морето“, по време, на която с приятели попада на нудистки плаж. Историята започва още в София, когато Иван отчаено търсил безплатен счупен бойлер, който да използва в снимките си. След като успял да открие, заедно с дружина ентусиасти го свалили по стръмните скали в края на ахтополския залив:
„По лоша случайност се оказа, че това е плаж, използван от нудистите и докато се усетим вече бяхме обект на критики в социалните мрежи. Възмутените жители на курорта бяха изготвили криминален профил на трима ни, прикрепен към пълен опис на действията и думите ни. След като бяха ангажирали кмета и обществената съвест, бяхме обвинени в предизвикване на екологична катастрофа и иронично, моята тема свързана с боклука по морето и възмутените летовници, застигна и мен“.

Освен фотографията, история на изкуството, правенето на изложби, писането на текстове и участието си в критически дискусии, Иван има и инди-рок група на име „FROYD“:
„Свирим от 7-8 години и имаме три почти студийни албума, записвани в мазе или в импровизирано студио. Скоро ще издадем плоча, което за щастие става модерно отново и като почитател на аналоговата технология съм щастлив“.

„Искам да спомена, че обичам много хумора и съм привърженик на забавното образование, което включва много практика и специално селектирана теория, която да помогне на човека, с когото работя. Във фотографията това е възможно, защото най-хубаво е да сме съсредоточени, но никога твърде сериозни, защото това ни пречи да се забавляваме“.

Нов илюстратор под купола на Bogodome – Марта Андреева

Гордеем с артистите, които заемат лекторското място в курсовете ни, защото освен истински майстори, не се притесняват да споделят тайните на занаята си. Това прави изкуството достъпно за възможно най-много авантюристи, пристъпили прага на Bogodome. Нов илюстратор се присъединява към мисията, готов да сподели стъпките и опита си довели го от “самоук” художник, до работа в най-голямото студио за илюстрация в Берлин, и с проект, номиниран за “Оскар”.

“Привет! Името ми е Марта …и да, досущ като Баба Марта, но още не съм си заслужила титлата баба. По професия се водя дизайнер на персонажи. По душа – рисувач, който обаче много обича и да се движи. Да ходи, да тича, да спортува и да прави йога. Много обичам и животните, а понякога се разбирам и с хора.”

Запознава се  с изкуството благодарение на по-големия си брат и майка си, които рисували вкъщи. На седем години започва да ходи на уроци в читалището на Младост 1. 
“Още от малка исках да рисувам, не знаех какво е това като професия”.
Моментът, който предопределя пътя ѝ е когато за първи път гледа филма “Цар Лъв”.
“Влюбих се и исках и аз само да рисувам лъвове. После го гледах още милиони пъти, а семейството ми страдаше тихо, гледайки с мен. Все още знам репликите на български наизуст”.

Започва като “самоук” художник. Учи се от книги, списания, филми, от други дизайнери и художници, както и от онлайн курсове. Трупа професионален опит и ценни контакти по време на няколко практики в студио за игри в София и Берлин. Така започва работа в най-голямото студио за анимация в Берлин. Разказа ни и за някои от проектите, по които е работила и за любимата ѝ част от работата ѝ.

“Първоначалното скициране на идеи за персонажи, след като си получил заданието и нямаш чак толкова много ограничения. Зависи от самия проект, разбира се. Обичам и самото проучване преди това, особено на костюми от различни епохи.”

“Всеки един проект, по който съм работила по един или друг начин, ми е бил на сърце и ме е вълнувал. Но определено филма „Клаус“, по който работих в Мадрид и който беше номиниран за Оскар през 2020, както и „Златната ябълка“ на студио Змей в София са ми най-любимите проекти до момента. Основно заради уроците, които научих и заради прекрасните хора, с които се запознах, работейки по тях.”

В момента работи по по-малки фрийланс проекти, като участва и в обучение по ситопечат. А съвсем скоро, ще бъде лектор в първия ни съвместен курс под купола на Bogodome – “Основи в дизайна на персонажи за анимация”.

“Придавам музикален образ на това, което усещам и ме вълнува”

Днес ще ви запознаем с една изключително интересна личност и нейната представа за света, защото с удоволствие се губим в нея. Без дълги въведения ви представяме… Вероника Табакова – музикант, звукорежисьор, композитор и педагог.

“Обичам да експериментирам с различни звукови техники и похвати и да търся най-въздействащия начин за оптималното влияние на музиката върху слушателя. За мен музиката е най-прекрасното изкуство на света, което може да ти донесе всичко, от което имаш нужда!

Като дете искала да стане балерина и художник, дори ходела на уроци. И макар днес да е на по-заден план, рисуването ѝ останало страст. С музиката се запознава от съвсем малка и остават неразделни и до днес.
“Нямам конкретен спомен, но знам, че още от бебе съм слушала майка ми, която също е музикант и педагог, как свири и съм си дрънкала разни тончета по пианото. Някъде към шестгодишна вече започнах да свиря и първите си мелодийки с две ръце. Беше интересно и бързо напредвах. При нея бяха и първите ми уроци по пиано. След това пътят ми продължи през музикалното училище НУМТИ “Добрин Петков”, където също попаднах на невероятен педагог (Елена Велчев), който в продължение на 12 години засилваше интересът ми към класическата музика и ми показа нейната същина.

Докато е в гимназията на музикалното училище участва в майсторски класове по пиано на проф. Милена Моллова, проф. Божидар Ноев, проф. Тамара Поддумная – Русия, проф. Георги Славчев, проф. Атанас Куртев, проф. Джейсън Куак – USA, проф. Джон Пери – Канада и др.
“Много от преподавателите там са ме впечатлявали със своя изключителен опит и най-различни истории за живота си. Тогава за първи път осъзнах какво е да си музикант като професия и като призвание и разбрах, че пътят ми е предопределен да върви в тази посока.” 

Веднага след гимназията записва Бакалавър в НМА “Панчо Владигеров” със специалност “Звукорежисура, звуков и медиен дизайн”. Още последната година от курса си на обучение в Академията е приета за магистратура в Кралската консерватория в Бирмингам, където освен звукорежисура продължава да учи и пиано.
“В университета реших да изпробвам и нещо ново – записах звукорежисура. Това се оказа една много голяма и дълбока крачка в света на музиката за мен.

Разширих още повече познанията си за звука и звукоизвличането, което, вярвам, че ме направи и по-добър пианист. С времето започнах да съчетавам пианото и с електронна и експериментална музика. Това ми доставя изключително удоволствие и виждам как музиката може да достигне до още по-обширни хоризонти. Изкарала съм и няколко допълнителни обучителни курса по звукорежисура и софтуер за аудио обработка. Целта ми винаги е да трупам опит и да науча колкото се може повече.

В НМА “Панчо Владигеров” активно продължих с уроците по пиано при проф. Ростислав Йовчев. Той бе най-голямата подкрепа за мен във всеки един аспект, дори и след като завърших образованието си там.  Благодарение на него участвах в майсторския клас на Джон Туейтс, който по-късно стана мой преподавател по пиано в Бирмингамската кралска консерватория. Със своята харизма, той изключително много повлия на възгледите ми не само за музиката, но и за света като цяло. Благодарение на него изградих професионални принципи на работа, които в момента са стабилна основа на работата ми.”
По време на обучението си в Бирмингам печели два конкурса на университета – един на компанията SSL за звукозапис, едитинг и миксиране, и един на Audient – за креативност в музикалните технологии.

През последнита близо 2 години работила по 7 по-големи проекта, повечето свързани със сценични изкуства, в които главната ѝ задача била да композира музиката и да направи звуковия дизайн. Част от тях са съвременен танцов пърформанс – “Статут” и “Дом”, съвременен цирков пърформанс – “Трансфер” и “Ново Кабаре”, звуково-театрален пърформанс “Девайра”. Други включват разработването на различни интерактивни инсталации – “DigiPhysics”, “Pixel”, “Раждането на златото” за музейна експозиция Ада тепе, гр. Крумовград. През 2021 г. издава и вторият си самостоятел албум “Space Continuum”, като продължение на първия такъв “Time Continuum”(2019), в които свири на пиано, заедно с други музиканти-изпълнители.

Всички проекти, върху които работи са интересни и открива до известна степен себе си в тях, но има един, който “отгледала като бебче” – “Дом”.

Роди се от една проста идея в главата ми един следобед и прерасна в нещо, което не съм си и мечтала, че може да се осъществи. Работих с изключително добър екип зад гърба си през абсолютно цялото време и го създадохме с много любов и страст. И до ден днешен има моменти когато ми се насълзяват очите, когато го гледам на сцената. Музиката му създадох изключително бързо, просто се изля от мен. Може би сега като я слушам искам да променя много неща, но целите й вече са изпълнени и следват други проекти.

Сподели и за проекта, който най-много я е затруднил – първото сценично представление (Forest Labyrinth), което създава, част от магистърската ѝ програма в Бирмингам.

Тогава изобщо не знаех какво правя, как да го правя, как да работя адекватно с екип, който да ръководя и как да планирам всичко….  Тогава просто имаше толкова много въпросителни пред малката мен, която бе лапнала толкова голяма лъжица…Но някак си се получи, осъществих го! И научих страшно много, защото в последствие намерих отговорите на въпросите.

След такъв старт, години по-късно дори и участието ѝ в цирковия пърформанс “Нова Кабаре” не я плаши. В него трябвало да свири на живо на пиано, синтезатор и дръм машина, да озвучава и да се включа с няколко циркови номера, единият от които акробатичен – по време на който докато свири на малък синтезатор, стъпила върху раменете на един от артистите, се въртели в кръг.

Разказа ни и няколко забавни случки докато е била сцената. Не очаквахме това, а сигурно и вие няма…

Две от тях са с брат ми – Дарио Табаков, който също е музикант и цирков артист. През 2019г. направихме две представления на фестивалите “Събуди се” и “Беглика”.

На първия качихме 200кг. акустично пиано във въздуха, висящо на няколко бели бора (те са с много плитка коренова система). Аз съответно трябваше да свиря на него. Беше хем много интересно и вдъхновяващо, хем доста страшно. Една от вечерите се задаваше буря и духаше много силен вятър. През цялото време боровете се клатеха и ме люлееха. Само се молех да няма никой под мен, който да смажа, ако падна заедно с пианото…На “Беглика” сложихме същото пиано на понтон, по средата на язовир Голям Беглик. Аз свирех, докато брат ми и още един огнен артист въртяха т. нар. пойове. Беше доста интересно преживяване, особено когато публиката е някъде далеч на брега. Беше и страшно студено, но в един момента Дарио се качи отгоре на пианото и ме сгряваше с огъня. Добре, че не ме сгря прекалено много, че да се запали цялото пиано и сцената…” .

И тъй като движението никога не спира, и всеки има някакъв двигател, я попитахме кой е нейния…

Колкото и да не ми се иска да го кажа, в последно време това са крайните срокове…. Приех доста проекти, върху които трябва да работя едновременно и всички имат определен период, в който трябва да се случат. Това е мотивиращо, защото се учиш да взимаш бързи решения и даваш всичко от себе си през цялото време. Разбира се, доста е изтощително и след дълги периоди на работа имам нужда и от дълга почивка, в която да не се “движа”, а това много често не се случва. Но тогава винаги се случва нещо, което да ме спре и да ми покаже, че е време за “СТОП”. Това също е важна част от “движението” – да слагаш и паузи от време на време. Те също са част от играта и имат своето значение.
Друга неизменна мотивация идва от приятелите ми и семейството ми, които изключително много ме подкрепят и се грижат за мен, в моментите, когато имам най-много нужда.

Искам да споделя с всички, които четат – ТВОРЕТЕ! Това е единственият изход на всички злини и проблеми. Творчеството е това, което държи душата жива. Няма значение в каква сфера – рисуване, танци, музика. Важното е да изразяваме вътрешния си свят, независимо от външния и да се чувстваме щастливи!

“ДОМ”

Открийте Вероника Табакова (Rønja) в социалните мрежи:
SITE
Facebook: https://www.facebook.com/profile.php?id=100083005141075
Instagram: https://www.instagram.com/ronjasoundartist/
Spotify: https://open.spotify.com/artist/4vtHl2nZrHmH0VawqXjdFB

Идеи, променили музиката

Човечеството помни “крайъгълните камъни”, променили посоката му на развитие – идеята на Нютон за гравитацията, откриването на огъня, колелото, като със сигурност се сещате за още много. С няколко истории ще ви отговорим на въпроси, които може би сте си задавали. Това са идеи, променили музиката.

1. Питагор и музиката на сферите

Древна Гърция завещава редица философи с техните открития и идеи за това как работи света. Може би сте забелязвали, че огромен дял от музикалната теория, хармония, полифония, оркестрация … се основават на математически принципи. Това го е забелязал и първият философ. Да, тя е изкуство, дълбоко свързано с душевността на човека. Но според Питагор музиката може да се обясни чрез точна наука като математиката. И тази концепция за симетричност в музиката присъства във всяка една епоха, включително и днес. Според легенда именно Питагор е открил законите на музикалната хармония и свойствата на хармоничните отношения между звуците, чувайки музиката на сферите.

Това е древногръцко философско понятие, което разглежда пропорции в движението на небесните тела – слънцето, луната и планетите – на чисти интервали, създаващи музика. Тази концепция може да ни се струва далечна във времето, все пак всичко се променя. Но дори и в най-дисонантно звучащите практики в музикалната история, присъстват особено стриктни математически правила. 

2. Подема на инструменталната музика

От древни времена човек започва да използва гласа си като имитира заобикалящите го звуци. Хората са пеели по време на работа, като част от обреди, а при погребение се наемали “професионални оплаквачи”. Това е една от предпоставките за дълбоката песенна традиция. Първите музикални инструменти били направени от кост, дърво и опъната кожа, а функцията им била повече акомпанираща.
През Средновековието музиката била подчинена на църквата, главно – едногласни песнопения. Тогава се появява и полифонията, развива се фолклорната и светска музика, както и романтичния образ на пътуващия музикант (трубадури, минезингери и др.).
Постепенното усъвършенстване в устройството на музикалните инструменти променя музиката. Това е дълъг процес, свързан със социалния, религиозен, философски етап на човечеството. Но с възникването на познатите ни днес инструменти като пиано, цигулка, виола, чело, нови за онова време духови инструменти, оформят нови жанрове и музикални форми. Свикнали сме с термините опера и симфоничен оркестър, но преди няколко века предизвикват революция, която променя музиката завинаги.

3. Атоналната музика

Началото на 20-и век е време на глобални промени, кризи и революционни открития. Първата и Втората световна война оставят следа в съзнанието на човек. Тъй като изкуството е ехо на душата, то започва да изпитва границите на сетивата ни. Колелото на промените се завърта по-бързо. Все по-често възникват нови течения във всяко направление на творческата мисъл, а човекът се изправя пред деконструкцията в това “ехо”.
Атоналната музика е опит за промяна на музикалната теория и практика, свързана с кризата откъм изразни средства на класическата музика, възникнала в средата на 20-и век. Додекафонията е плод на стремежа да се освободим от ограниченията на музикалния център – тоналността. Това е 12 тонова система, която спрямо стриктни правила трябва да възпроизведе всеки от тоновете, без да се повтаря преди да се изредят всички, и без да създаде устойчивост за ухото. Така отпадат правилата от познатата до този момент музикална теория. Първата такава творба се появява през 1922 г., написана от Арнолд Шьонберг.

4. 4’33’’

Тишината може ли да се нарече музика? През 1952 г. американският композитор Джон Кейдж прави експеримент, който става легенда. Той композира “4’33’’” – 4.33 минути пълна тишина в три движения, за да не забравяме силата на музиката. Може да бъде изсвирено от всеки инструмент, или от всяка комбинация от инструменти. Тишината е основна част от музиката на Джон Кейдж, присъстваща още в първото му произведение „The Duet for Two Flutes“ от 1934 г. Този провокативен експеримент повдига философския въпрос какво е тишината? Това ни връща при музиката на сферите и идеята, че всичко произвежда вибрации, които могат да бъдат музика.

5. Грамофонът и раждането на музикалната индустрия

Само можем да си представим контраста между музикалната картина днес, и тази преди точно 150 години. Създаването на грамофона дава началото на познатата ни музикална верига. Изобретен е през 1877 г. от Шарл Кро и Томас Едисон. Първите плочи били направени от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Именно, пазара. Един ден, някой се сеща, че може да записва музика и да я продава. Това е момента, в който възникват издателствата, звукозаписните студиа, лейбъли и авторски права. Това е началото на музикалната индустрия. През годините по веригата възникват нови позиции заради нуждите на масовото разпространение. Възникването на интернет и аудио форматите води до създаването на онлайн музикални платформи, които използваме всеки ден.

Идеи, променили музиката

Шест мистерии от света на музиката

Във всяка легенда съществува поне малко истина. Откакто свят светува, хората винаги са били суеверни, търсещи отговори на необясними явления и следващи традиции, някои от които са се запазили дори до наши дни. В тази статия ще ви разкажем за 6 любопитни истории от света на музиката. Решете сами колко от тях е истина, и колко плод на човешкото въображение. 

1. Клуб 27
Повечето сме чували за “Клуб 27”. Мистерия е как редица влиятелни музиканти, губят живота си на 27 годишна възраст по една или друга причина. Днес, зловещият списък включва около 50 имена, част от които са Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Браян Джоунс, Ейми Уайнхаус, Мак Милър, Авичи, Миа Сапата, Димитър Воев и др. Понякога,можем да предположим, че динамиката на живота на някои от артистите ги води към този фатален край. А понякога необясними фактори затвърждават съмненията ни, че може би има нещо.

2. Сделки с дявола
Какво е общото между Николо Паганини и Led Zeppelin?
Съществуват легенди за някои музиканти, че виртуозността им се дължи на сделкa с дявола. Приживе Паганини бил критикуван заради маниера си на свирене и поведение на сцената. Но нито колегите му, нито критиците се осмелявали да оспорят таланта му. Личността му била толкова легендарна, че често бил изобразяван в компанията на дяволи.
Тези сделки се преписвали и на една от най-влиятелните групи в историята на музиката, макар разликата от близо два века. През 1982 г. Led Zeppelin са обвинени в сатанизъм заради фрагмент от текста на Stairway to Heaven, който “ако се възпроизведе наобратно, крие поклонничество в Сатаната”. 

3. Проклятието на Деветата симфония
Чували ли сте за проклятието на Деветата? Това е разпространено убеждение, че щом някой композитор напише деветата си симфония – той губи живота си. Бетовен и Антон Брукнър са примери за това суеверие. Но сега става заплетено… “От Новия свят” е последното  музикално произведение на Антонин Дворжак. Макар обозначена като №5, след смъртта на композитора са открити още 4 симфонии, което прави общият им брой девет. Шуберт има 13 симфонии, но се считат за завършени 7 от тях. Съществуват спорове относно нумерологията на произведенията му, но последната творба – “Незавършена симфония”, се счита за … девета. Най-интересната история е с Густав Малер. Страхът от проклятието бил толкова силен, че кръщава творбата си “Песен за Земята” и отказва да я номерира като девета. Повярвал, че излъгал съдбата, започва работа по следващата си композиция, но пневмония покосява живота му.

В черния списък попадат и други известни композитори. Арнолд Шьонберг, за първи път изложил идеята за Проклятието на Деветата: “Като че ли Деветата е някакъв предел. Който иска да премине отвъд него, трябва да си отиде. Изглежда сякаш в Десетата трябва да ни бъде предадено нещо, което все още не ни е съдено да знаем, защото не сме готови. Тези, които са написали Девета, стоят твърде близо до отвъдното.” 

4. Липсващият череп
Йозеф Хайдн е австрийски композитор, живял и творил в епохата на Класицизма. Той е един от най-влиятелните фигури в историята на музиката. За творчеството и живота му се знае много, но съществува мистерия около смъртта му, която предизвикала скандал. Композиторът бил погребан 3 пъти, тъй като… открили, че черепът му липсвал. Една от историите разказва за враждата между фанатичния му приятел Розенбаум, който искал да отмъсти на княз Естерхази, чийто любим композитор бил Хайдн. По това време се формирали различни науки, като френологията, според която за психическите качествата на хората, може да се съди по формата на черепните им кости. Освен това, разпространена практика била оскверняването и ограбването на гробове, което до известна степен размива вярата в романтичната история за враждата между Розенбаум и князът заради любов към една жена.  

5. Мистерията на тона “ла”
Представете си как хвърляте камъче в езеро и ефектът, който се образува след това. Известен факт е, че тялото ни съдържа огромно количество вода. Звукът е механична вълна – трептения на материята, които периодично се предават. Затова музиката може да влияе пряко както на настроението, така и на съзнанието ни. През 1939 г. министърът на пропагандата в нацистка Германия, Йозеф Гьобелс, издава указ, с който нарежда тонът „ла“ да бъде с честота 440 Hz, вместо на 432 Hz, както бил до този момент. Защо това е важно? Според Брайън Колинс: „ (…) Чрез настройката на музикалните инструменти и използването им на 432 Hz, вместо от 440 херца, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спирала на златното съотношение в природата“. Разбира се, има конспиративни теории, че това програмира и променя цялото човечество. От древни времена се знае за влиянието на музиката върху хората. Аристотел говори за ефекта на ладовете и музиката върху възпитанието на човека, и как да предизвикаш конкретна характерна черта на индивида, благодарение на определена мелодика. А вие какво мислите?

6. Реквиемът на Моцарт
В музиката реквиемът е траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод. „Реквием“ в Ре минор е последното, недовършено произведение на композитора Волфганг Амадеус Моцарт, върху което той работи до смъртта си. Произведението било анонимно поръчано от граф Валзег Щупах чрез посредник, като реквием за покойната му съпруга. По това време здравето на Моцарт се влошава и заедно с тайната около поръчката, предчувствал, че пише реквием за себе си. След смъртта му, съпругата му търси някой с близък почерк до този на покойния композитор, който да довърши произведението. И днес е актуален въпросът колко от Реквиемът на Моцарт – една от най-влиятелните му и зрели творби, е написана наистина от Моцарт.

Bogodome – лексикон с Марина Маринова

Имаме 15 въпроса към артистите под купола, а предизвикателството към тях е да отговарят възможно най-кратко. Някои въпроси са творчески, някои почти случайни. Но ако искаш да разбереш какви инструменти използват или нечий гилти плежър, оставяме тетрадката отворена…
Все пак, занаята се краде 😉

Днес ви споделяме Bogodome – лексикон с Марина Маринова.

1. Каква искаше да станеш като малка?
ЦиБуларка, певица, актриса…. Абе все ме е теглило към изкуството.

2. Каква стана?
Певица с цигулка. 

3. Любимото ти нещо от работата ти и изкуството, с което се занимаваш?
Да споделя наученото.

4. Изкуството е инструмента ти за изразяване или ти си инструмент на изкуството?
Свързани са, работят по една и съща пътечка.

5. Ако можеше да разбереш пълната истината на един въпрос, какъв щеше да е той?
Не ме устройва само един.

6. Съвет, който би си дал преди години?
Давай си времето и усилията само за неща, които ще имат смисъл и занапред.

7. Какво правиш когато нямаш муза?
Тръся я.

8. Какво ти взима и дава изкуството?
Дава ми смисъл. А за взимането – трябва много да се замисля, за да кажа нещо.

9. Каква е формулата за успех според теб?
Отдаденост и постоянство.

10. Ако можеше да се върнеш във времето, къде и кога би отишла?
Предпочитам да вървя напред, защото предстоят много хубави неща.

11. Последната песен, която слуша?
“Бре Петрунко”.

12. Класика или фолклор?
Лява или дясна ръка?

13. Последният урок, който научи?
Обичай безрезервно!

14. Нещо, което си направила като малка и вашите не знаят още? 
Сещам се за една щуротия, при която един ден през лятната ваканция с брат ми викнахме полиция вкъщи. Бях решила, че има крадци и въображението ми работеше на пълни обороти… Убедих и него в сериозността на ситуацията. Излязохме през прозореца, крихме се, родителите ни тичаха от работа, беше пълен екшън. А ние в същия ден бяхме обърнали къщата с главата надолу, и когато полицията дойде се зачуди дали наистина не е влизал някой. В крайна сметка след като изправихме всички на нокти, се оказа, че целият филм е бил само в главата ми.

15. Задай ни въпрос или ни напиши каквото решиш 🙂
Богодомци, продължавайте в същия дух, има смисъл! 

Bogodome – лексикон с Марина Маринова.