Автор: Borislava

Творците са разказвачи на истории. Когато се срещаме с нов артист и съмишленик, винаги ни е интересно да се запознаем освен с изкуството му, но и с човека. Керамиката и грънчарството в Bogodome бързо запалиха творческия огън в редица курсисти и посетители. Затова и днес ви запознаваме с още един носител на традицията – Марта Димитрова.

Реализирам и различни свои концептуални проекти, основно използвайки керамичния материал като медия за изява и артистична провокация.
Разполагам със собствено студио (Marta&Co.), което се намира в центъра на София. То е едновременно мой дом, работно място и галерийно пространство. Тук създавам къси серии утилитарни продукти, рисувам и провеждам уроци по керамика и рисуване.“

Марта израства в семейство на художници, и изкуството присъствало в живота ѝ още от ранна детска възраст. Майка ѝ е учител в школа по рисуване за деца, в която участвала:
– „Рисувахме за различни международни конкурси, печелехме награди и развивахме както творческия, така и състезателния си дух и хъс.”

Докато била още в родния си град – Ловеч, помагала на баща си, който е сценограф. При него усъвършенства практическите си умения. Запознавайки се и работейки с различни материали, разширила възприятията си за изкуството. След седми клас я приемат в СХУПИ „проф. Венко Колев“ в Троян – една от малкото гимназии, в които се изучава керамика:

След завършване на магистърската си степен в същата специалност, успешно защитава и докторантура с  „Дизайн на порцелан и стъкло“. До този момент е реализирала самостоятелни и съвместни проекти у нас и в чужбина. Участва и печели награди в различни конкурси и резидентни програми. Има дългогодишен опит като учител по керамика, както на по-малки деца, така и на гимназисти. Преподавала е в СХУПИ “проф. Венко Колев” в гр. Троян, както и във Френската детска градина и училище „Виктор Юго“ в гр. София.

„Изкуството е неизменна част от живота ми. Мисля, че човек се ражда с определена мисия и таланти. Те интуитивно го водят и му показват посоката на движение и развитие. Смятам, че когато следваме пътя си и създаваме с любов, това е изкуство. То ни позволява да се изразим, да споделим емоция и мисли, да дадем една различна гледна точка на света. Когато някой припознае едно произведение и усети вибрацията му, това е магията на изкуството.

Пътят на художника е изпълнен с трудности и предизвикателства, не е така лесен, както си го представят доста хора. Талантът не е само даденост, той трябва да се развива, да се учи много и да се отстоява – тогава се превръща в най-добрия ти приятел!
Всяко едно от произведенията ми е изключително специално за мен, най-вече в процеса на създаването му. След това, то има свой собствен път и съдба и аз искам да го пусна да „отлети“ и намери мястото си. Това е като с децата ни. Ние ги обичаме, те са част от нас, създаваме ги, грижим се за тях, но идва момент в който те трябва да изживеят собствения си живот, а за нас остава любовта.”

„Иска ми се да бъда тук в България, да имам възможността да пътувам и да съществувам благодарение на изкуството, което създавам. Надявам се името и стилът ми да бъдат все по-разпознаваеми, търсени и харесвани, не само на нашия пазар, но и на световния. Мечтая за възможността да продължа да запознавам хората с магията на керамичното изкуство и разбира се, да се занимавам с това, което обичам.”

В началото на месец юни ще проведем първото издание на “Глинотерапия” за малки и за по-големи. Повече за събитието ще откриете в сайта на Bogodome: https://bogodome.com/course/courses/keramika-i-grancharstvo/bogodome-keramika-marta-dimitrova/

И когато искате да се запознаете с някой творец, вслушвайте се и се вглеждайте в изкуството, което сътворява. То ще ви разкаже за самия него, за нови места и култури, с които се е запознал, и истини, които е открил.

Фотографията е изкуството да видиш красотата в светлината, в детайлите, в мрачната сутрин или уличката, по която минаваш всеки ден от години. Спираш дъха си, за да оставиш следа, която да остане дълго след избледнелите спомени. Днес ви представяме човек, който ще забави времето и под купола на Bogodome.

„За интересът към фотографията е отговорен баща ми, който ме заведе на прожекцията на „Фотоувеличение“. Мисля че, преживяното в тъмната зала, радикалното съчетание между Джеф Бек, който чупи китарата си в земята и екзистенциалния фотограф, който разкрива убийство, отведоха моя революционен юношески дух към концептуализма и интегралната за него – фотография“.

„Появата и развитието на фотографията е дало много силно отражение върху процесите в изкуството през миналия век. Отделно, като запален почитател на живописта, намирам фотографията за чудесна алтернатива да реализирам идеите си, въпреки липсата на талант да рисувам. Почти се шегувам за рисуването, тъй като съм завършил Приложната гимназия и ми се е наложило да се понауча, но винаги съм предпочитал да гледам картини и да снимам, пред това да опъвам платно на подрамка и да бърша с парцал“.

Освен влиянието оказано от баща му, ни разказа за преподавателите си Иван Кюранов, Генади Гатев и Росен Тошев и за вдъхновението, което получава от Сезан, Матис, Дерен, Руо, Ротко и Мондриан, Клод Лорен, Джон Констабъл, Никола Пусен, Камий Коро, Калдер и Бугеро, както и от канадската и американска фотография от последния половин век.

В гимназията заснема няколко кратки филма, благодарение на един от които печели възможност да пътува по „Еразъм“ в Италия. Още като студент преподава и води серия от лекции:
„Докато бях студент в първи и втори курс по „Изкуствознание“ работих като гид в Националната галерия – „Квадрат 500“. Работил съм с различни групи – деца, дипломати, ученици в художествени гимназии, дори хора, които се подготвят за приемния изпит. Миналата година имах удоволствието на няколко пъти да преподавам „История на изкуството“ по заместване в Приложната гимназия (НГПИ „Св. Лука“) и съм водил серия от лекции по история на изкуството в Димитровградската галерия“.

Разказа ни история за работата си по време на снимката „Почивка на морето“, по време, на която с приятели попада на нудистки плаж. Историята започва още в София, когато Иван отчаено търсил безплатен счупен бойлер, който да използва в снимките си. След като успял да открие, заедно с дружина ентусиасти го свалили по стръмните скали в края на ахтополския залив:
„По лоша случайност се оказа, че това е плаж, използван от нудистите и докато се усетим вече бяхме обект на критики в социалните мрежи. Възмутените жители на курорта бяха изготвили криминален профил на трима ни, прикрепен към пълен опис на действията и думите ни. След като бяха ангажирали кмета и обществената съвест, бяхме обвинени в предизвикване на екологична катастрофа и иронично, моята тема свързана с боклука по морето и възмутените летовници, застигна и мен“.

Освен фотографията, история на изкуството, правенето на изложби, писането на текстове и участието си в критически дискусии, Иван има и инди-рок група на име „FROYD“:
„Свирим от 7-8 години и имаме три почти студийни албума, записвани в мазе или в импровизирано студио. Скоро ще издадем плоча, което за щастие става модерно отново и като почитател на аналоговата технология съм щастлив“.

„Искам да спомена, че обичам много хумора и съм привърженик на забавното образование, което включва много практика и специално селектирана теория, която да помогне на човека, с когото работя. Във фотографията това е възможно, защото най-хубаво е да сме съсредоточени, но никога твърде сериозни, защото това ни пречи да се забавляваме“.

Гордеем с артистите, които заемат лекторското място в курсовете ни, защото освен истински майстори, не се притесняват да споделят тайните на занаята си. Това прави изкуството достъпно за възможно най-много авантюристи, пристъпили прага на Bogodome. Нов илюстратор се присъединява към мисията, готов да сподели стъпките и опита си довели го от “самоук” художник, до работа в най-голямото студио за илюстрация в Берлин, и с проект, номиниран за “Оскар”.

Запознава се  с изкуството благодарение на по-големия си брат и майка си, които рисували вкъщи. На седем години започва да ходи на уроци в читалището на Младост 1. 
“Още от малка исках да рисувам, не знаех какво е това като професия”.
Моментът, който предопределя пътя ѝ е когато за първи път гледа филма “Цар Лъв”.
“Влюбих се и исках и аз само да рисувам лъвове. После го гледах още милиони пъти, а семейството ми страдаше тихо, гледайки с мен. Все още знам репликите на български наизуст”.

Започва като “самоук” художник. Учи се от книги, списания, филми, от други дизайнери и художници, както и от онлайн курсове. Трупа професионален опит и ценни контакти по време на няколко практики в студио за игри в София и Берлин. Така започва работа в най-голямото студио за анимация в Берлин. Разказа ни и за някои от проектите, по които е работила и за любимата ѝ част от работата ѝ.

“Първоначалното скициране на идеи за персонажи, след като си получил заданието и нямаш чак толкова много ограничения. Зависи от самия проект, разбира се. Обичам и самото проучване преди това, особено на костюми от различни епохи.”

“Всеки един проект, по който съм работила по един или друг начин, ми е бил на сърце и ме е вълнувал. Но определено филма „Клаус“, по който работих в Мадрид и който беше номиниран за Оскар през 2020, както и „Златната ябълка“ на студио Змей в София са ми най-любимите проекти до момента. Основно заради уроците, които научих и заради прекрасните хора, с които се запознах, работейки по тях.”

В момента работи по по-малки фрийланс проекти, като участва и в обучение по ситопечат. А съвсем скоро, ще бъде лектор в първия ни съвместен курс под купола на Bogodome – “Основи в дизайна на персонажи за анимация”.

Днес ще ви запознаем с една изключително интересна личност и нейната представа за света, защото с удоволствие се губим в нея. Без дълги въведения ви представяме… Вероника Табакова – музикант, звукорежисьор, композитор и педагог.

“Обичам да експериментирам с различни звукови техники и похвати и да търся най-въздействащия начин за оптималното влияние на музиката върху слушателя. За мен музиката е най-прекрасното изкуство на света, което може да ти донесе всичко, от което имаш нужда!

Докато е в гимназията на музикалното училище участва в майсторски класове по пиано на проф. Милена Моллова, проф. Божидар Ноев, проф. Тамара Поддумная – Русия, проф. Георги Славчев, проф. Атанас Куртев, проф. Джейсън Куак – USA, проф. Джон Пери – Канада и др.
“Много от преподавателите там са ме впечатлявали със своя изключителен опит и най-различни истории за живота си. Тогава за първи път осъзнах какво е да си музикант като професия и като призвание и разбрах, че пътят ми е предопределен да върви в тази посока.” 

Разширих още повече познанията си за звука и звукоизвличането, което, вярвам, че ме направи и по-добър пианист. С времето започнах да съчетавам пианото и с електронна и експериментална музика. Това ми доставя изключително удоволствие и виждам как музиката може да достигне до още по-обширни хоризонти. Изкарала съм и няколко допълнителни обучителни курса по звукорежисура и софтуер за аудио обработка. Целта ми винаги е да трупам опит и да науча колкото се може повече.

Всички проекти, върху които работи са интересни и открива до известна степен себе си в тях, но има един, който “отгледала като бебче” – “Дом”.

“Роди се от една проста идея в главата ми един следобед и прерасна в нещо, което не съм си и мечтала, че може да се осъществи. Работих с изключително добър екип зад гърба си през абсолютно цялото време и го създадохме с много любов и страст. И до ден днешен има моменти когато ми се насълзяват очите, когато го гледам на сцената. Музиката му създадох изключително бързо, просто се изля от мен. Може би сега като я слушам искам да променя много неща, но целите й вече са изпълнени и следват други проекти.“

Сподели и за проекта, който най-много я е затруднил – първото сценично представление (Forest Labyrinth), което създава, част от магистърската ѝ програма в Бирмингам.

“Тогава изобщо не знаех какво правя, как да го правя, как да работя адекватно с екип, който да ръководя и как да планирам всичко….  Тогава просто имаше толкова много въпросителни пред малката мен, която бе лапнала толкова голяма лъжица…Но някак си се получи, осъществих го! И научих страшно много, защото в последствие намерих отговорите на въпросите.“

На първия качихме 200кг. акустично пиано във въздуха, висящо на няколко бели бора (те са с много плитка коренова система). Аз съответно трябваше да свиря на него. Беше хем много интересно и вдъхновяващо, хем доста страшно. Една от вечерите се задаваше буря и духаше много силен вятър. През цялото време боровете се клатеха и ме люлееха. Само се молех да няма никой под мен, който да смажа, ако падна заедно с пианото…На “Беглика” сложихме същото пиано на понтон, по средата на язовир Голям Беглик. Аз свирех, докато брат ми и още един огнен артист въртяха т. нар. пойове. Беше доста интересно преживяване, особено когато публиката е някъде далеч на брега. Беше и страшно студено, но в един момента Дарио се качи отгоре на пианото и ме сгряваше с огъня. Добре, че не ме сгря прекалено много, че да се запали цялото пиано и сцената…” .

И тъй като движението никога не спира, и всеки има някакъв двигател, я попитахме кой е нейния…

Колкото и да не ми се иска да го кажа, в последно време това са крайните срокове…. Приех доста проекти, върху които трябва да работя едновременно и всички имат определен период, в който трябва да се случат. Това е мотивиращо, защото се учиш да взимаш бързи решения и даваш всичко от себе си през цялото време. Разбира се, доста е изтощително и след дълги периоди на работа имам нужда и от дълга почивка, в която да не се “движа”, а това много често не се случва. Но тогава винаги се случва нещо, което да ме спре и да ми покаже, че е време за “СТОП”. Това също е важна част от “движението” – да слагаш и паузи от време на време. Те също са част от играта и имат своето значение.
Друга неизменна мотивация идва от приятелите ми и семейството ми, които изключително много ме подкрепят и се грижат за мен, в моментите, когато имам най-много нужда.“

Искам да споделя с всички, които четат – ТВОРЕТЕ! Това е единственият изход на всички злини и проблеми. Творчеството е това, което държи душата жива. Няма значение в каква сфера – рисуване, танци, музика. Важното е да изразяваме вътрешния си свят, независимо от външния и да се чувстваме щастливи!“

Открийте Вероника Табакова (Rønja) в социалните мрежи:
SITE
Facebook: https://www.facebook.com/profile.php?id=100083005141075
Instagram: https://www.instagram.com/ronjasoundartist/
Spotify: https://open.spotify.com/artist/4vtHl2nZrHmH0VawqXjdFB

Човечеството помни “крайъгълните камъни”, променили посоката му на развитие – идеята на Нютон за гравитацията, откриването на огъня, колелото, като със сигурност се сещате за още много. С няколко истории ще ви отговорим на въпроси, които може би сте си задавали. Това са идеи, променили музиката.

Това е древногръцко философско понятие, което разглежда пропорции в движението на небесните тела – слънцето, луната и планетите – на чисти интервали, създаващи музика. Тази концепция може да ни се струва далечна във времето, все пак всичко се променя. Но дори и в най-дисонантно звучащите практики в музикалната история, присъстват особено стриктни математически правила. 

2. Подема на инструменталната музика

От древни времена човек започва да използва гласа си като имитира заобикалящите го звуци. Хората са пеели по време на работа, като част от обреди, а при погребение се наемали “професионални оплаквачи”. Това е една от предпоставките за дълбоката песенна традиция. Първите музикални инструменти били направени от кост, дърво и опъната кожа, а функцията им била повече акомпанираща.
През Средновековието музиката била подчинена на църквата, главно – едногласни песнопения. Тогава се появява и полифонията, развива се фолклорната и светска музика, както и романтичния образ на пътуващия музикант (трубадури, минезингери и др.).
Постепенното усъвършенстване в устройството на музикалните инструменти променя музиката. Това е дълъг процес, свързан със социалния, религиозен, философски етап на човечеството. Но с възникването на познатите ни днес инструменти като пиано, цигулка, виола, чело, нови за онова време духови инструменти, оформят нови жанрове и музикални форми. Свикнали сме с термините опера и симфоничен оркестър, но преди няколко века предизвикват революция, която променя музиката завинаги.

3. Атоналната музика

Началото на 20-и век е време на глобални промени, кризи и революционни открития. Първата и Втората световна война оставят следа в съзнанието на човек. Тъй като изкуството е ехо на душата, то започва да изпитва границите на сетивата ни. Колелото на промените се завърта по-бързо. Все по-често възникват нови течения във всяко направление на творческата мисъл, а човекът се изправя пред деконструкцията в това “ехо”.
Атоналната музика е опит за промяна на музикалната теория и практика, свързана с кризата откъм изразни средства на класическата музика, възникнала в средата на 20-и век. Додекафонията е плод на стремежа да се освободим от ограниченията на музикалния център – тоналността. Това е 12 тонова система, която спрямо стриктни правила трябва да възпроизведе всеки от тоновете, без да се повтаря преди да се изредят всички, и без да създаде устойчивост за ухото. Така отпадат правилата от познатата до този момент музикална теория. Първата такава творба се появява през 1922 г., написана от Арнолд Шьонберг.

5. Грамофонът и раждането на музикалната индустрия

Само можем да си представим контраста между музикалната картина днес, и тази преди точно 150 години. Създаването на грамофона дава началото на познатата ни музикална верига. Изобретен е през 1877 г. от Шарл Кро и Томас Едисон. Първите плочи били направени от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Именно, пазара. Един ден, някой се сеща, че може да записва музика и да я продава. Това е момента, в който възникват издателствата, звукозаписните студиа, лейбъли и авторски права. Това е началото на музикалната индустрия. През годините по веригата възникват нови позиции заради нуждите на масовото разпространение. Възникването на интернет и аудио форматите води до създаването на онлайн музикални платформи, които използваме всеки ден.

Идеи, променили музиката

Във всяка легенда съществува поне малко истина. Откакто свят светува, хората винаги са били суеверни, търсещи отговори на необясними явления и следващи традиции, някои от които са се запазили дори до наши дни. В тази статия ще ви разкажем за 6 любопитни истории от света на музиката. Решете сами колко от тях е истина, и колко плод на човешкото въображение. 

1. Клуб 27
Повечето сме чували за “Клуб 27”. Мистерия е как редица влиятелни музиканти, губят живота си на 27 годишна възраст по една или друга причина. Днес, зловещият списък включва около 50 имена, част от които са Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Браян Джоунс, Ейми Уайнхаус, Мак Милър, Авичи, Миа Сапата, Димитър Воев и др. Понякога,можем да предположим, че динамиката на живота на някои от артистите ги води към този фатален край. А понякога необясними фактори затвърждават съмненията ни, че може би има нещо.

2. Сделки с дявола
Какво е общото между Николо Паганини и Led Zeppelin?
Съществуват легенди за някои музиканти, че виртуозността им се дължи на сделкa с дявола. Приживе Паганини бил критикуван заради маниера си на свирене и поведение на сцената. Но нито колегите му, нито критиците се осмелявали да оспорят таланта му. Личността му била толкова легендарна, че често бил изобразяван в компанията на дяволи.
Тези сделки се преписвали и на една от най-влиятелните групи в историята на музиката, макар разликата от близо два века. През 1982 г. Led Zeppelin са обвинени в сатанизъм заради фрагмент от текста на Stairway to Heaven, който “ако се възпроизведе наобратно, крие поклонничество в Сатаната”. 

3. Проклятието на Деветата симфония
Чували ли сте за проклятието на Деветата? Това е разпространено убеждение, че щом някой композитор напише деветата си симфония – той губи живота си. Бетовен и Антон Брукнър са примери за това суеверие. Но сега става заплетено… “От Новия свят” е последното  музикално произведение на Антонин Дворжак. Макар обозначена като №5, след смъртта на композитора са открити още 4 симфонии, което прави общият им брой девет. Шуберт има 13 симфонии, но се считат за завършени 7 от тях. Съществуват спорове относно нумерологията на произведенията му, но последната творба – “Незавършена симфония”, се счита за … девета. Най-интересната история е с Густав Малер. Страхът от проклятието бил толкова силен, че кръщава творбата си “Песен за Земята” и отказва да я номерира като девета. Повярвал, че излъгал съдбата, започва работа по следващата си композиция, но пневмония покосява живота му.

4. Липсващият череп
Йозеф Хайдн е австрийски композитор, живял и творил в епохата на Класицизма. Той е един от най-влиятелните фигури в историята на музиката. За творчеството и живота му се знае много, но съществува мистерия около смъртта му, която предизвикала скандал. Композиторът бил погребан 3 пъти, тъй като… открили, че черепът му липсвал. Една от историите разказва за враждата между фанатичния му приятел Розенбаум, който искал да отмъсти на княз Естерхази, чийто любим композитор бил Хайдн. По това време се формирали различни науки, като френологията, според която за психическите качествата на хората, може да се съди по формата на черепните им кости. Освен това, разпространена практика била оскверняването и ограбването на гробове, което до известна степен размива вярата в романтичната история за враждата между Розенбаум и князът заради любов към една жена.  

5. Мистерията на тона “ла”
Представете си как хвърляте камъче в езеро и ефектът, който се образува след това. Известен факт е, че тялото ни съдържа огромно количество вода. Звукът е механична вълна – трептения на материята, които периодично се предават. Затова музиката може да влияе пряко както на настроението, така и на съзнанието ни. През 1939 г. министърът на пропагандата в нацистка Германия, Йозеф Гьобелс, издава указ, с който нарежда тонът „ла“ да бъде с честота 440 Hz, вместо на 432 Hz, както бил до този момент. Защо това е важно? Според Брайън Колинс: „ (…) Чрез настройката на музикалните инструменти и използването им на 432 Hz, вместо от 440 херца, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спирала на златното съотношение в природата“. Разбира се, има конспиративни теории, че това програмира и променя цялото човечество. От древни времена се знае за влиянието на музиката върху хората. Аристотел говори за ефекта на ладовете и музиката върху възпитанието на човека, и как да предизвикаш конкретна характерна черта на индивида, благодарение на определена мелодика. А вие какво мислите?

6. Реквиемът на Моцарт
В музиката реквиемът е траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод. „Реквием“ в Ре минор е последното, недовършено произведение на композитора Волфганг Амадеус Моцарт, върху което той работи до смъртта си. Произведението било анонимно поръчано от граф Валзег Щупах чрез посредник, като реквием за покойната му съпруга. По това време здравето на Моцарт се влошава и заедно с тайната около поръчката, предчувствал, че пише реквием за себе си. След смъртта му, съпругата му търси някой с близък почерк до този на покойния композитор, който да довърши произведението. И днес е актуален въпросът колко от Реквиемът на Моцарт – една от най-влиятелните му и зрели творби, е написана наистина от Моцарт.

Имаме 15 въпроса към артистите под купола, а предизвикателството към тях е да отговарят възможно най-кратко. Някои въпроси са творчески, някои почти случайни. Но ако искаш да разбереш какви инструменти използват или нечий гилти плежър, оставяме тетрадката отворена…
Все пак, занаята се краде 😉
Днес ви споделяме Bogodome – лексикон с Марина Маринова.

1. Каква искаше да станеш като малка?
ЦиБуларка, певица, актриса…. Абе все ме е теглило към изкуството.

4. Изкуството е инструмента ти за изразяване или ти си инструмент на изкуството?
Свързани са, работят по една и съща пътечка.

5. Ако можеше да разбереш пълната истината на един въпрос, какъв щеше да е той?
Не ме устройва само един.

6. Съвет, който би си дал преди години?
Давай си времето и усилията само за неща, които ще имат смисъл и занапред.

9. Каква е формулата за успех според теб?
Отдаденост и постоянство.

10. Ако можеше да се върнеш във времето, къде и кога би отишла?
Предпочитам да вървя напред, защото предстоят много хубави неща.

15. Задай ни въпрос или ни напиши каквото решиш 🙂
Богодомци, продължавайте в същия дух, има смисъл! 

Bogodome – лексикон с Марина Маринова.

Чували ли сте теорията, че различните полукълба на мозъка ни отговарят за различните дейности и заложби, които притежаваме? Лявата страна се счита, че обработва информацията аналитично и логично, отговорна е за езиковите и изчислителните ни възможности. Хората с по-развита лява половина на мозъка са по-последователни и добри в точните науки. Дясната половина от своя страна се свързва с креативността, въображението и творческите заложби на човек.
Според учените, всичко това е мит. Но истина или не, факт е, че изкуството провокира мисленето и освен душевността ни, обогатява мирогледа ни.

Представяме ви 11 известни личности, които свирят или са свирели на музикален инструмент…

Алберт Айнщайн
Един от най-гениалните учени в човешката история е свирил на цигулка. Според някои твърдял, че ако не бил учен, щял да стане музикант. На шест годишна възраст, майка му, която била пианистка, го записва на уроци по цигулка. Айнщайн свирил до последните няколко години от живота си. Цигулката му имала и име – Лина. 

Леонардо Да Винчи
Може би не е изненада, че този изобретател, архитект, скулптор и художник свирел на различни струнни инструменти и пеел. Да Винчи е бил известен с любовта си към музиката. Дори включвал музикални загадки в своите записки, които е трябвало да се четат отдясно на ляво. Viola-organista е клавишно-струнен музикален инструмент изобретен в Полша, но замислен 500 години по-рано. Чертежите му датират от 1488 г. и са били открити в дневниците на Леонардо да Винчи, макар че самият той не е реализирал идеята си на практика.

Бенджамин Франклин
Бенджамин Франклин е всестранно развита личност. Освен политик, учен, един от основатели на САЩ, издател, дипломат, бизнесмен, е композирал и свирел на няколко музикални инструмента. Свирел на китара, арфа и виола да гамба. Изобретява гласхармониката, след като вижда изпълнители да създават музика с чаши пълни с вода. Бенджамин Франклин пише, че от всичките му изобретения, гласхармоника му доставила най-голямо лично удовлетворение. 

Винсент Ван Гог
Художникът свирел на пиано около периода, в който рисувал картината си “Маргьорит Гаше на пианото”, като се предполага, че било заради нея (края на XIX век). Любим композитор на Ван Гог бил Вагнер, заради характерния драматизъм в произведенията му. Интересен факт, е че художникът сподля музикалните си предпочитания с друга известна историческа личност, а именно – Хитлер. 

Макс Планк
Макс Планк е известен германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на ХХ век. Макс Планк свирел отлично на пиано и орган. С Айнщайн споделяли любовта към науката и музиката, затова свирели заедно.

Томас Едисън
Един от най-продуктивните изобретатели на всички времена, с рекорден брой патенти, също свирел на пиано. Томас Едисън има принос в изобретяването на фонографа, кинетоскопа, диктофона, радиото, електрическата лампа и дори в машинката за татуиране.

Клинт Истууд
Преди да стане известен актьор и режисьор, преследвал кариерата на музикант. Клинт Истууд бил добър пианист и композитор. Дори създал музиката за някои от филмите, които режисирал като “Million Dollar Baby”, “Mystic River”, “Changeling”, и “Hereafter”.

Антъни Хопкинс
Познавате го от големия екран, а въплъщаването му в Ханибал Лектър остава емблематично. Освен успешен актьор, Антъни Хопкинс е изключително добър пианист  и композитор. Още на 19 години пише валса “And The Waltz Goes On”, който 50 години по-късно е включен в албум на любимия му холандски цигулар Андре Рийо.

Едсон Аранчис до Насименто – Пелѐ
Пелѐ е бразилски футболист, определян като най-добрия футболист на всички времена. Победител в три Световни първенства, избран e за Играч на века на ФИФА, Играч на века в света и Спортист на века. Свирел много добре на китара и помагал в център Nordoff Robbins – център за музикална терапия за деца с умствени увреждания.

Други известни личности свирели на музикален инструмент:
Чарлз Дикенс (писател) – акордеон, Нийл Армстронг (астронавт) – баритон валдхорна, Александър Бел (изобретател) – пиано, Луис Брайл (изобретател) – орган, Томас Харди (писател) – акордеон, Бил Клинтън (президент на САЩ) – саксофон, Брус Уилис (актьор) – хармоника, Хю Лори – китара, Раян Гослинг – пиано, китара, чело, Ричард Гиър – тромпет, Киану Рийвс – бас китара, Джони Деп – китара, Стив Мартин – банджо … и много други.

11 известни личности, които са свирели на музикален инструмент

Имаме 15 въпроса към артистите под купола, а предизвикателството към тях е да отговарят възможно най-кратко. Някои въпроси са творчески, някои почти случайни. Но ако искаш да разбереш какви инструменти използват или нечий гилти плежър, оставяме тетрадката отворена…
Все пак, занаята се краде 😉
Днес ви споделяме Bogodome – лексикон с Виктория Андреева.

1. Каква искаше да станеш като малка?
Учителка по китара.

4. Изкуството е инструмента ти за изразяване или ти си инструмент на изкуството?
Изкуството е моят начин да говоря без думи.

6. Съвет, който би си дала преди години?
Вярвай в себе си!

7. Какво правиш когато нямаш муза?
Ходя на концерт!

8. Ако трябваше да слушаш само една песен до края на живота си, коя щеше да е тя?
Queen – Bohemian Rhapsody.

14. Кое според теб спъва музикантите по пътя им към успеха?
Егото и липсата на реална преценка эа себе си.

15. Задай ни въпрос или напиши нещо 🙂
Какъв е вашия “guilty pleasure”?

Bogodome – лексикон с Виктория Андреева.

Открийте Виктория във Facebook:
https://www.facebook.com/vikktoria.andreeva.guitar

Музиката обогатява, възпитава и обединява. Вече втора година, музикалната школа на Bogodome прави възможен контакта между всеки желаещ да се доближи до огъня ѝ с професионалист в сферата, който да го разпали и води. Китарата беше първият инструмент, който изпълни купола с музика. Днес са вече две и зазвучават в унисон, за да напомнят тайната на изкуството – споделянето. Представяме ви Виктория Андреева, която се присъединява към мисията на Bogodome…

“Вечер преди да заспя, майка ми сядаше на леглото с китарата, свиреше и пееше песни на Бийтълс. Беше толкова хубаво! Тогава се запали пламъка на музиката в мен. Когато станах на 10-11 г., помня как моята учителка Ася Китова ме остави с едно малко момченце в стаята по китара и ми каза: – “Покажи му ето това упражнение. Знам, че можеш. Аз ще отида да си взема чай и се връщам.” Толкова много ми хареса, че тогава си казах: “Искам да стана като нея!”.”

От осемгодишна до дванайсти клас ходи на уроци при първата си учителка – Анастасия Китова. През 2010 г. завършва Музикална педагогика с класическа китара в СУ “Св. Климент Охридски”, в класа на проф. Панайот Панайотов. След това завършва и магистратура в същата специалност.

“В ученическите си години свирех в проекта на моя приятел Стефан Стоев – shemale ZERO. Свирила съм като гост музикант в няколко други групи.След това станах студентка с класическата китара и другата музика остана на заден план. Но, не съвсем, защото започнах да правя аранжименти на поп, рок и метъл парчета за класическа китара – солови пиеси, дуети, квартети. Правила съм аранжименти и за китарен оркестър от 12 китари.“

Сподели ни, че има много любими проекти в различни етапи от живота си и е трудно да ни разкаже само за един. В момента се е съсредоточила в свиренето на китара и преподаването.
От 2007 г. започва да преподава китара благодарение на проф. Панайот Панайотов, който ѝ гласува доверие и я препоръчва в читалище “Възраждане – 1928”.

“Имам интереси в областта на ранното детско музикално развитие. В годините проведох методологично изследване, включващо различни учебници и концепции за обучението по класическа китара и адаптирах своя методика, която може да намери приложение за обучение и при по-малки деца, около петгодишни.”

Попитахме я и за забавна случка през дългогодишния ѝ опит, защото знаем, всеки артист може да разказва за сблъсъците си с нещата, които не можеш да предвидиш, колкото и да се готвиш.

“Бяхме на гости на едно много старо читалище в кв. Триъгълника в София. Докато свирех на сцената, стола под мен се разпадна! Чу се ДРЪНН, ТРЯСС…крака, китари, ноти, всичко полетя в различни посоки”.

Освен активното свирене и преподаване, краденето на време за хобито ѝ – да пее, Виктория е майка на две породени деца с не голяма разлика, което само по себе си е голямо предизвикателство. Но какви са бъдещите ѝ планове?
“Искам да се върна отново на сцената като концертиращ артист, защото много ми липсва. И искам да намеря хора, с които да горим заедно в музиката, без задръжки! Надявам се да намеря време и да издам сборник с аранжименти на рок парчета за класическа китара.”

Когато някой гори в нещо, то неминуемо се получава. Пътят на Вики се свързва с този на Bogodome. От февруари, всеки престрашил се да хване китарата в ръце ще може да се запознае с нея, методиката и опита ѝ. И малко по малко, тънкостите на това изкуство, ще влязат в ръцете и сърцето ви, така както преподавателите на нашите преподаватели са им предали любовта си към музиката и инструмента.