Някога вашата пра-пра-пра-…баба е украсявала ръчно кожените дрехи и ботуши на вашия пра-пра-пра-…дядо преди да излезе на лов от пещерата. Древен занаят – дълга история. Изкуството на бродерията може да бъде проследено до 30 000 години пр.н.е.
В следващият текст ще ви разведем през вековете, ще ви разкажем за народи, вярвания и традицията на този занаят.
Бродерията е вид декоративно изкуство, ръчен занаят или машинен процес за украсяване на плат от текстил или друг материал с шарки и рисунки чрез пришиване на широка гама от конци или прежда с помощта на игла. Самата дума произлиза от френската дума brodeire, което означава “разкрасяване”.Могат също да се прилагат и елементи като мъниста, метални ленти, перли, пера, пайети… Съществува огромно разнообразие от техники, бримки и шевове. Най-ранни примери са – верижен бод, фестотен бод или бод за поръбване на одеала, тропоска, сатенения бод и кръстосания бод, които остават основни и до днес.
Бродерията е неизменна част от нашата материална култура.
Съществува под различна форма във всеки народ по целия свят и носи свой характер. Днес много съвременни творци продължават да прилагат вековната практика, което я прави популярен избор както за опитни майстори, така и за начинаещи занаятчии.
Въпросът, в коя страна възниква изкуството на бродерията, предизвиква противоречия при археолозите. Някои смятат, че първите модели се появяват в Древна Азия, други – в Древна Гърция. Разпространено е и твърдението, че повечето изкуства от влакна и ръкоделие произхождат от Ориента и Близкия Изток. Но шевовете, използвани за съединяване на животински кожи, също могат да бъдат използвани за декориране.
До 14-ти век. пр.н.е. художествената практика е изтъкната и в Древен Египет.
Най-известните примери от този период са ръчно зашитите съкровища на цар Тутанкамон. Погребани заедно с фараона, тези парчета включват церемониални туники, декоративна леопардова кожа и особено добре запазена флорална яка, включваща „редуващи се редове от цветни венчелистчета и цветчета, листа, плодове и сини фаянсови мъниста, пришити към папирусна подложка.“
Бродираният текстил е открит и в гробници от 4-ти век пр.н.е. в Китай. Най-старите примери за бродерия от този период са открити в гробна камера в Машан в провинция Хубей. Описан като „съкровищница от коприна“, мястото помещава добре запазени обредни облекла, украсени с цветни, зашити модели и митични мотиви като дракони и феникси.
В Сибир около 5000 и 6000 г. пр.н.е. са открити пробити черупки, зашити с декоративни дизайни върху животински кожи. Китайската бродерия с нишки датира от 3500 г. пр.н.е., където снимки изобразяват бродерия на дрехи с копринена нишка, скъпоценни камъни и перли.
През 7-ми век в Япония се появяват бродерии. Приет от китайския си еквивалент, nihon shishu (японска бродерия), първо е използван изключително за религиозни изображения, а именно – за изобразяване на Буда. От 14-ти век нататък техники за бродиране се използват за декориране на ежедневен текстил, включително традиционни костюми за танци “Bugaku” и други светски облекла.
Китайско народно облекло 
Японска бродерия (nihon shishu) 
Японска бродерия (nihon shishu)
Най-ранните находки на занаята в Швеция са от периода около 9-ти – 10-ти век, което съвпада с “епохата на викингите”.
През 16-ти век бродерията процъфтява и в Индия. Ари, или “куката”, ръкоделието се оказва особено популярно, заради деликатната си естетика. Първоначално използван за разкрасяване на кожа, този стил на бродерия е пригоден за интериор и облекла, включително сари.
Традиционните техники се предават от поколение на поколение в толкова разнообразни култури като Северен Виетнам, Мексико и Източна Европа. Богато орнаментираните дрехи, религиозни предмети и предмети от бита са били белег на богатството и статута в много култури. Характерните бродерии, фигури и цветове за нашите географски ширини, кодирани в народната носия, също носят послание и разказват за произхода на носителя им.
Зашиването на “лепенка”, поправянето и подсилването на плата, по-късно насърчава развитието на техниките за шиене, а декоративните възможности – до изкуството на занаята. Използването на мъниста започва своя разцвет заедно с нови шевове от началото на 19-ти век. Но индустриалната революция от този период ще промени облика на бродерията с автоматизацията и масовото производство на текстил. Голяма част от съвременната работа се осъществява чрез компютъризирани машини, използващи „цифровизирани“ модели, със софтуер за бродиране.
Това, което днес наричаме гоблени, се заражда около 1800-та година. Век по-късно. бродерията се разпространява в средите на висшата класа и присъства като забавленията в бита на хората и до сега.
Източници:
Wikipedia https://en.wikipedia.org/wiki/Embroidery#Origins
Gobleni shop http://goblenishop.com/index.php?id_cms=1&controller=cms
ERCH2014 https://bg.erch2014.com/hobbi/43211-istoriya-vyshivki-i-ee-razvitie.html
